В петък следобед президентът Румен Радев официално прекрати мандата си, след като Конституционният съд се произнесе по подадената от него оставка. С това България има нов държавен глава – досегашният вицепрезидент Илияна Йотова, която става първата жена президент в историята на страната и ще довърши мандата.

В интервю професор Атанас Семов – конституционен съдия, обясни, че ситуацията е формално безпрецедентна, но не е поставяла под съмнение необходимостта от бързо решение на Конституционния съд. По думите му съдът е имал единствено задачата да установи факта на подадената оставка и дали тя е израз на свободната воля на президента – нещо, което е било ясно след обръщението на Румен Радев към нацията ден по-рано, пише bTV.

С решението си Конституционният съд постанови, че от момента на произнасянето пълномощията на президента преминават към вицепрезидента. Така Илияна Йотова автоматично встъпва в длъжността президент, а постът на вицепрезидент остава вакантен. Според проф. Семов това не създава институционален проблем, тъй като Конституцията не предвижда самостоятелни правомощия за вицепрезидента, освен именно встъпването в длъжност при предсрочно прекратяване на мандата на президента.

Новият президент ще трябва да довърши вече започналата процедура по член 99 от Конституцията. Редовната процедура за съставяне на правителство от парламента е изчерпана, а сега предстои втората – за назначаване на служебен кабинет. Илияна Йотова може незабавно да започне консултации и срещи с потенциалните кандидати за служебен министър-председател, които по новите конституционни промени са ограничени до десет възможни фигури.

Проф. Семов подчерта, че процедурата изисква консултации с парламентарните партии, както и съгласуване на състава на Министерския съвет, предложен от кандидата за служебен премиер, преди той да бъде назначен от президента. По думите му изборът няма да бъде лесен, тъй като част от потенциалните кандидати вече са заявили, че не желаят да заемат поста, а политическата обстановка остава силно поляризирана. Въпреки това той изрази увереност, че процедурата ще бъде доведена докрай и в обозримо бъдеще България ще има служебно правителство.

Конституционният съд се произнесе и по друг важен казус – законността на кабинета „Желязков“ след частичното касиране на парламентарните избори и прекратяването на мандатите на 16 народни представители. Съдът единодушно реши, че това решение има действие само занапред и не засяга вече приетите актове на Народното събрание, включително избора на правителството. Уточнено бе и че от 16-те депутати с касирани мандати осем са гласували „за“, а осем – „против“ кабинета, което не променя правния извод.

По отношение на възможното присъединяване на България към Съвета за мир, иницииран от президента на САЩ Доналд Тръмп, проф. Семов заяви, че въпросът вероятно ще бъде поставен пред Конституционния съд. Той подчерта, че към момента няма международен договор, който да обвързва България, тъй като подобен акт може да влезе в сила единствено след ратификация от Народното събрание.

Преди такава ратификация Конституционният съд може да бъде сезиран с въпроса дали договорът е съвместим с Конституцията.

В началото на днешното си заседание Конституционният съд почете с едноминутно мълчание паметта на наскоро починалия си колега Анастас Анастасов, като изрази съболезнования към неговото семейство.