От 6 до 19 юни, в Каменна зала на ДКИ КЦ “Двореца” – Балчик, ще бъде подредена изложба, посветена на театралния режисьор Младен Киселов, който през тази година щеше да навърши 80 години. Автор на изложбата е естонският художник Владимир Арвидович Аншон, носител на наградата на ЮНЕСКО и лауреат на държавната награда на Естония.
Основната част от изложбата е посветена на последния спектакъл на българския режисьор „Петдесетница” - пиеса на английския драматург Дейвид Едгар. Изложбата представя много работни материали: скици, анимации, снимки и видеоклипове, както и макет на декорацията от постановката.
Владимир Арвидович Аншон и Младен Киселов се запознават през 2008 г. Премиерата на постановката „Петдесетница” е през май 2012 г. в Естонския национален драматичен театър. Спектакълът става най-добрата постановка на годината, а работата на Аншон по декорацията е удостоена с Държавната награда на Естония в областта на културата. Авторът на пиесата казва, че това е най-добрата постановка на пиесата му, която е гледал извън Англия. Тази театрална работа е последната в живота на Младен Киселов. Самият спектакъл вече се възприема като творческо наследство на майстора. Това завещание е не само за създателите на спектакъла, но и за всички, които ценят културното наследство на своя народ, включително и на България.
Владимир Арвидович Аншон е роден през 1963 г. в Нижни Новгород (Русия). Той е театрален художник, дизайнер, живописец, книжен график, иконописец, реставратор. До 1982 г. се обучава в детска художествена школа и Художествено училище в родния си град, а от 1985 до 1990 г. в Ленинградски институт за театър, музика и кино (Театрална академия в Санкт Петербург). След като завършва обучението си в Санкт Петербург, Владимир Аншон е поканен на длъжността главен художник в три театъра наведнъж: Руския театър на Естония (Талин), Театъра за драма и комедия на Liteiny (Санкт Петербург) и Театъра Ленсовиет (Санкт Петербург). Изборът е направен в полза на Руския театър на Естония, където работи до 2002 г.
Театърът на Владимир Аншон е дълбоко вкоренен в християнския мироглед. Да следва този принцип в изкуството и в живота, за един модерен артист в модерен театър, е задача, сравнима с трудностите на Одисеевото търсене на жадуваната Итака. Това е "Царският път" по тясната пътека, между светския свят, потънал в плътта, и взискателния съд на християнската традиция и собствената съвест. Следователно творчеството, родено по този път, се различава съществено от всичко, което днес се смята за изкуство от висока класа, което не познава граници и забранени теми. И съвсем естествено за твореца се наблюдава преход от пространството на сцената към пространството на храма, като постъпателно движение към ново качество в творчеството му.
