Темата за предстоящите промени в Изборния кодекс, по които се работи в момента, обедини депутатите и извън парламента. Резките промени в Изборния кодекс могат да доведат до още отдръпване на избиратели, заяви председателят на Народното събрание Наталия Киселова, която откри дискусия за предстоящите промени в Изборния кодекс.
Кръглата маса беше на тема "Изборните правила на поправителен: възможните промени и техният ефект" и беше организирана от Института за развитие на публичната среда. Представители на парламентарните групи също изказаха мненията си затова какви са изборните проблеми и какво може и следва да се направи.
Сериозни проблеми Наталия Киселова отчете в това, че една трета от българските граждани с избирателни права живеят извън територията на страната и че проблемът с мъртвите души с изборни права стои.
“И тук вече е въпрос как съставяме избирателните списъци – дали по досегашния модел, по постоянен адрес или по настоящ адрес. Тогава, когато е по настоящ адрес, възниква необходимостта всеки, който е извън пределите на страната, да го заяви”, каза Киселова.
Относно това, че 1/3 от гражданите, които гласуват, са извън страната, тя добави, че се поставя въпросът как и дали трябва да имаме избирателен район „Чужбина”.
“Защото по сега съществуващия кодекс, ако трябва да бъде проведена дискусия в ЦИК, то ще има следния въпрос – във всеки изборен район има поне 4 мандата. Това означава, че поне 4 мандата трябва да бъдат дадени на 32-рия избирателен район. Ако дадем 4 мандата в 32-рия район, откъде ги взимаме?”, запита тя.
И добави:
“Това е дискусия, която трябва да се води професионално и да се видят всички аргументи за и против”, обобщи Киселова.
А председателят на Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание и депутат от ГЕРБ Анна Александрова поясни, че след средата на март може да се очаква официално да бъде готов докладът за второ четене на промените в Изборния кодекс, по които към момента се работи и може да се внасят предложения.
“На 14 февруари изтича срокът за предложения между първо и второ четене. След което, след обсъждане и с коалиционния съвет, смятам, че е редно да направим работна група, която да поработи, да поизчисти текстовете и да видим колко предложения са постъпили, защото според мен ще бъдат доста. След което, ако направим работна група, се надявам в едномесечен срок да сме готови с доклада на второ четене”, заяви Александрова.
Лена Бориславова от „Продължаваме промяната” пък коментира, че след като процедурите изтекат, зависи единствено от управляващото мнозинство кога правилата ще влязат на второ четене в комисия и в зала.
“Ние не бяхме свидетели на първо четене на минаването на тези правила без никакво обсъждане, без дори представяне на идеите и защита от вносителите им за съжаление. Надявам се, че това няма да е новия модел на работа на управляващото мнозинство. Срокът за предложения изтива след седмица и половина, който удължихме, за да може да има истински дебат, за да може да мине и тази кръгла маса”, каза Лена Бориславова
А Петър Петров от „Възраждане” отчете, че е хубаво да има такава кръгла маса в периода, в който все още могат да бъдат внасяни предложения между първо и второ четене.
“Очаквам управляващото мнозинство да започне да тутка внасянето на доклада в комисия на второ гласуване, да измисли някаква работна група с оглед да опраска повечето от тези предложения, защото друго е на дневен ред при тях в момента – процедурните правила за избор на членове на ВСС, на Инспектората и на Конституционния съд. Разбира се, нашето предложение е да отпаднат хартиените бюлетини, да имаме видеозаснемане на запис през целия изборен ден, да присъстват полицейски служители при броенето на бюлетините”, коментира Петър Петров.
“Налага се да се съчетаят много силните страни на машинното гласуване със създаване на бариери пред проблемите, които има при преброяването на хартиения вот”, заяви пък Антоанета Цонева от „Демократична България”.
И добави:
“Затова предложението на „Демократична България” е създаване на преброителни центрове, което е една практика, която се обсъжда в България от много години. В тях няма да се броят отрязъци от машинно гласуване, връщаме на практика машинния протокол, който отчита коректно както гласовете, така и преференциите.”
Цонева уточни също, че съвсем скоро се очакват резултатите от преброяването заради конституционните жалби и онова, което Конституционният съд ще каже, ще има значение по отношение на процесите по промяна на Изборния кодекс, които текат в момента.
Чуйте прикачения звуков файл.
