"Въпреки, лошата прогноза за времето и очаквания за много дъжд, никои от групата не се отказа от поканата на нашите приятели - Богомир и Мая Богомирови. Те също като нас са членове на туристическо дружество „Осогово“ гр. Кюстендил. Предложеният от тях маршрут беше много интересен и непознат за повечето от нас.
„По няколко причини – вече познаваме добре повечето големи планини в България. Търсим нови и непознати маршрути за един ден в пролетните месеци. Затова целта на разходката ни започна от Село Клисура. Клисура събира и разделя 2 планини – Верила и Рила. Намира се в Клисуркия проход, наричан и досега от старите хора Дервено.
През селото минава европейският маршрут Е-4връзващ Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка.
Мая Богомирова ни разказа интересни истории за цялата местност.
Местоположението на селото му носело в миналото не малко беди. В една история се разказва как през турско време станал обир на турци, които пренасяли пари. За да си отмъстят за обира те решили за запалят едно от двете села – Сапарево или Клисура, които били изцяло български и от двете страни на прохода.
„Утре призори – казал главатарят им, ще нападнем това село, в което първо пропее петел“.
Разговорът станал в една страноприемница, където имало хора от Сапарево. Те чули какво се наговорили турците и предупредили хората от селото. Те скрили петлите под дървени корита. Но хората от Клисура нямало кой да ги предупреди и така селото било опожарено.
Между с. Клисура и с. Белчин на билото на Верила близо до връх Грънчар са разкрити останки от стара крепост, която за сега не е проучено и датира към IV –VI в.
В четирите краища на селото има Оброчища на различни светци, които го закрилят.
Едно от тях е Свети Спас Там има пет вековен дъб и оброчен камък.
През 2020 дъба е участвал в конкурса „Дърво с корен“
Село Клисура е единственото географско място в цялата страна, от което водят началото си реки, по-скоро рекички, които се вливат в две морета – Черно и Бяло море.
Не ни спря прогнозата за обилен дъжд и късметлийската група се наслади на чудесните гледки, които се откриха пред нас на връх Грънчар. Това място е истински рай за фотографите. Снимаш и след всяка стъпка пред теб се откриват нови гледки...
Винаги има причини да сме щастливи. Трябва да погледнем от хубавата страна на живота и да благодарим за това, което имаме!!!
Хубава пролетна приказка и чудесно начало, надяваме се, на една интересна предстояща година. А най-хубавото е, че се чувстваме и пречистени, и заредени, и нови, защото сме получили поредната порция планинска мъдрост.
„Голямото гостоприемство и чудесната природа ни кара да се върнем отново по тези красиви места. Има нещо странно в тези планини. Привличат като магнит, така че когато си тръгвате ви остава едно съжаление в душата. Може би приказките на хората, може би тяхната откритост и сърдечност са част от това чувство. Никъде, ама наистина никъде не сме срещали такива хора. Когато отидете в този край си мислите, че сте дошли на края на света! Защото не е пренаселено, защото е в планината и защото изобилства от девствена красота. Отпечатъците на времето са напластени по стените на къщите, сезоните шепнат през звуците на природата, бълбукането на реките, езика на птиците ... ” - признаха впечатлените туристи от Кюстендил.
Специална благодарност на Богомир и Мая Богомирови.
На връщане към Кюстендил настроението на всички бе приповдигнато от похода и изживяванията в този прекрасен ден", разказа Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово” гр. Кюстендил
