Обединеното кралство обяви, че след повече от половин век се отказва от суверенитета си над отдалечено, но стратегически важно островно съединение в Индийския океан.

Сделката, постигната след дългогодишни преговори, предвижда Обединеното кралство да предаде островите Чагос на Мавриций като историческа стъпка.

Това включва и тропическия атол Диего Гарсия, използван от правителството на САЩ като военна база за корабите на военноморските им сили и самолетите бомбардировачи с далечен обсег на действие.

Съобщението, направено в съвместно изявление на министър-председателите на Обединеното кралство и на Мавриций, слага край на десетилетията на често пъти оспорвани преговори между двете държави.

Базата на САЩ и Обединеното кралство ще остане в Диего Гарсия - ключов фактор, който позволява сделката да бъде продължена в момент на нарастващо геополитическо съперничество в региона между западните държави, Индия и Китай.

Сделката все още подлежи на финализиране на договор, но и двете страни обещаха да я приключат възможно най-бързо.

„Това е основополагащ момент в нашите отношения и демонстрация на трайния ни ангажимент към мирното разрешаване на спорове и върховенството на закона“, се казва в изявлението на министър-председателя на Обединеното кралство Киър Стармър и министър-председателя на Мавриций Правинд Джугнаут.
 

Лидерите заявиха също така, че се ангажират „да осигурят дългосрочно, сигурно и ефективно функциониране на съществуващата база в Диего Гарсия, която играе жизненоважна роля за регионалната и глобалната сигурност“.

Договорът също така ще „преодолее грешките от миналото и ще демонстрира ангажимента на двете страни да подкрепят благосъстоянието на чагосийците“.

Обединеното кралство ще предостави пакет от финансова подкрепа на Мавриций, включващ годишни плащания и инвестиции в инфраструктурата.

Мавриций също ще може да започне програма за презаселване на островите Чагос, но не и на Диего Гарсия.

Там Обединеното кралство ще осигури функционирането на военната база за „първоначален период“ от 99 години.

Президентът на САЩ Джо Байдън приветства „историческото споразумение“, заявявайки, че то е „ясна демонстрация, че чрез дипломация и партньорство страните могат да преодолеят дългогодишни исторически предизвикателства, за да постигнат мирни и взаимноизгодни резултати“.

Той обясни, че то осигурява бъдещето на ключова военна база, която „играе жизненоважна роля в националната, регионалната и глобалната сигурност“.

Но Франки Бонтемпс, второ поколение чагосец в Обединеното кралство, заяви пред Би Би Си, че се чувства „предаден“ и „ядосан“ от новината, защото „чагосецът никога не е участвал“ в преговорите.

„Ние оставаме безсилни и безгласни при определянето на собственото си бъдеще и бъдещето на нашата родина“, каза той и призова за пълноценно включване на чагосийците в изготвянето на договора.

През последните години Обединеното кралство се сблъска с нарастваща дипломатическа изолация заради претенциите си към това, което то нарича Британска територия в Индийския океан, като различни органи на ООН, включително върховният съд и Общото събрание на ООН, с огромно мнозинство застанаха на страната на Мавриций и поискаха от Обединеното кралство да се откаже от това, което някои наричат „последната му колония в Африка“.

Правителството на Мавриций отдавна твърди, че е било незаконно принудено да предаде островите Чагос в замяна на собствената си независимост от Обединеното кралство през 1968 г.

По това време британското правителство вече е било договорило тайна сделка със САЩ, като се е съгласило да им отдаде под наем най-големия атол - Диего Гарсия, за да го използват като военна база.

По-късно Великобритания се извинява за насилственото изселване на повече от 1000 жители от целия архипелаг и обещава да предаде островите на Мавриций, когато те вече не са необходими за стратегически цели.
До неотдавна обаче Обединеното кралство настояваше, че самият Мавриций няма легитимни претенции към островите.

В продължение на десетилетия малката островна държава Мавриций се бореше да получи сериозна международна подкрепа по този въпрос.

Шепа жители на остров Чагос, принудени да напуснат домовете си в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, неколкократно дадоха британското правителство на съд. Но едва наскоро международното мнение започна да се променя.

Африканските държави започнаха да говорят в един глас по въпроса, като силно притискаха Обединеното кралство по въпроса за деколонизацията.

След това Брекзит накара много европейски държави да не желаят да продължат да подкрепят позицията на Обединеното кралство на международни форуми.

Правителството на Мавриций премина в атака, като обвини правителството на Обединеното кралство в словесни заплахи.

И мавританците започнаха да водят все по-усъвършенствана кампания - в ООН, в съдилищата и в медиите - като дори кацнаха и поставиха знаме на архипелага без британско разрешение.

Преговорите, които доведоха до сключването на сделката в четвъртък, започнаха при предишното правителство на Обединеното кралство.

Но моментът на този пробив отразява нарастващото чувство за спешност в международните отношения, не на последно място по отношение на Украйна, като Обединеното кралство желае да премахне въпроса за Чагос като пречка за спечелване на повече глобална подкрепа, особено от африканските държави, с перспективата за второ президентство на Тръмп.

Самите жители на остров Чагос - някои от тях в Мавриций и Сейшелските острови, но други, живеещи в Кроули, Съсекс - не говорят в един глас за съдбата на родината си.

Някои са решени да се върнат да живеят на изолираните острови, други са по-фокусирани върху правата и статута си в Обединеното кралство, а трети твърдят, че статутът на архипелага Чагос не трябва да се решава от външни лица.

Половин век или повече, след като Обединеното кралство се отказа от контрола върху почти цялата си огромна световна империя, то най-накрая се съгласи да предаде една от последните части. Може би го направи неохотно, но също така мирно и законно.

Останалите британски отвъдморски територии са: Ангила, Бермудски острови, Британска антарктическа територия, Британски Вирджински острови, Кайманови острови, Фолклендски острови, Гибралтар, Монсерат, Питкерн, Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня, Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови, островите Търкс и Кайкос. Под британска юрисдикция са и две суверенни базови зони в Кипър.