България има на въоръжение два дивизиона от зенитно-ракетния комплекс С-300, като основната им задача е да пазят небето над столицата.
За първи път през 1985-а тогавашният командващ на Зенитно-ракетните войски генерал-майор Кирил Божилов отправя искане за доставка на С-300. От Москва обаче първоначално отклоняват молбата и обещават вместо това да ни дадат модернизиран комплекс „Волхов”.
Настояванията ни дават резултат три години по-късно и руснаците се съгласяват да ни доставят супермодерното за онова време оръжие. Тъй като базата на С-300 е цифрова за разлика от аналоговата на наличните дотогава системи в армията, във военното училище в Шумен се организира едномесечен курс за изучаване на основите на изчислителната техника.
В началото на 1989-а българските военни заминават за съветския полигон Гатчина край Санкт Петербург, тогава още Ленинград. Обучението на терен продължава три месеца и половина и нашите се връщат с дипломи. Зенитно-ракетният комплекс С-300 е доставен у нас с влак през септември и октомври същата година.
Техниката е разтоварена на гара Петърч и предислоцирана на собствен ход до позицията на Брезнишкия дивизион, който през 1986-а той е преместен край Банкя. Придвижването става през нощта по отцепен от милицията и военните път. Първата българска стрелба с новия комплекс е през юли 1990-а на полигона Ашулук в Съветския съюз.
Тя е за сертифициране на нашите за допуск до застъпване в бойно дежурство и се провежда с идентичен руски С-300. Целта - радиоуправляема самолетна мишена, е поразена още при първия й заход и формированието получава отлична оценка.
В края на миналата година България имаше намерение да удължи ресурса на този вид зенитно-ракетен комплекс, което обаче в момента е под въпрос.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук
Следвайте ни и в Инстаграм
