Проведе се заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Илияна Йотова, посветено на рисковете и заплахите за морската сигурност и критичната инфраструктура на България на фона на войната в Украйна.

След неговия край президентът Илияна Йотова представи становището и предложенията, приети след извънредното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Темата на срещата беше „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“.

„Беше постигнато съгласие, че използването на все повече на брой, все по-високотехнологични и все по-далекобойни безпилотни системи съществено увеличава заплахите за критичната инфраструктура на България, намираща се не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната“, каза президентът.

Държавният глава подчерта, че войната на Русия срещу Украйна е довела до сериозно влошаване на средата за сигурност в Черноморския регион. Именно в този контекст членовете на КСНС са разгледали последните инциденти в Черно море и потенциалните рискове за България.

„Консултативният съвет за национална сигурност обсъди актуалните рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на Република България в контекста на войната в Украйна и с оглед на възникналите през последните дни инциденти в Черно море“, заяви Йотова.

По думите на президента по време на заседанието е била констатирана ескалация на военните действия между Русия и Украйна, която създава все по-сериозни рискове за корабоплаването и сигурността в Черноморския регион.

„Тя застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване в Черноморския регион“, посочи държавният глава.

Според обсъденото на КСНС се наблюдава тенденция към увеличаване на атаките с въздушни и морски дронове срещу търговски плавателни съдове. Последиците вече не се ограничават единствено до преките поражения върху корабите.

„Налице е тенденция за нарастване на атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби, водещи до повреда и потапяне на морските съдове и загуба на човешки живот. Това доведе до ограничаване на свободата на корабоплаването, рязък спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и опасност от екологично замърсяване“, заяви Йотова.

Участниците в заседанието са постигнали съгласие и че развитието на безпилотните технологии увеличава рисковете не само за обектите по Черноморието. Използването на по-голям брой, по-модерни и по-далекобойни системи създава потенциална заплаха за стратегически обекти на територията на цялата страна.

На заседанието е била обсъдена и сигурността на стратегически обекти от българската отбранителна индустрия. Според представеното след КСНС страната е изправена пред сериозни предизвикателства при осигуряването на физическата защита на критичната си инфраструктура.

КСНС е обсъдил и по-широкия контекст на войната. Според представеното от президента становище настоящите заплахи за морската сигурност и стратегическата инфраструктура са пряко свързани с невъзможността до момента конфликтът в Украйна да бъде разрешен по дипломатически път.

„Отчетено беше, че настоящите рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на военния конфликт в Украйна по пътя на дипломацията“, каза държавният глава.

По време на заседанието е постигнато съгласие да продължи изпълнението на вече приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на тези рискове. Наред с това е установена необходимост от анализ на действащото законодателство и евентуални промени, които да улеснят прилагането на мерките.

Йотова уточни, че предложенията на КСНС към изпълнителната и законодателната власт са получили необходимото по закон мнозинство, въпреки че представителите на три парламентарни групи са гласували против.

„Тези предложения бяха приети с три четвърти мнозинство, така както изисква законът, като представителите на три политически групи, на три парламентарни групи бяха против“, обясни президентът.

Едно от приетите предложения е свързано пряко с последните атаки срещу търговски кораби в Черно море. Съветът ги определя като грубо нарушение на международното морско право и настоява да бъде установено кой стои зад тях.

„Консултативният съвет за национална сигурност категорично осъжда ударите на търговските кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителите на ударите. След приключване на проверката изпълнителната власт да уведоми обществото за резултатите“, заяви Йотова.

Сред предложенията е и България да участва активно в дипломатическите усилия за прекратяване на войната. „Най-голямата гаранция за нашата сигурност е незабавно прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир. България трябва да участва активно в този процес“, заяви президентът.

Наред с дипломатическите усилия КСНС предлага да продължи изпълнението на вече предприетите от правителството мерки срещу установените рискове и заплахи.

Част от предложенията са насочени конкретно към подобряване на способностите на страната за наблюдение и противодействие на потенциални атаки.

КСНС предлага да бъдат засилени мерките за морска осведоменост чрез използването на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение. Съветът настоява и за ускоряване на модернизацията на Въоръжените сили, включително чрез придобиването на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие. Тези действия трябва да се осъществяват в тясно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз.

Последната група предложения е свързана с нормативната уредба. Според КСНС правителството трябва да анализира действащите правила и при необходимост да предложи на Народното събрание законодателни промени.

Целта е да бъдат подпомогнати мерките за физическа защита на стратегическите обекти в страната и да се повиши способността на държавата да гарантира сигурността в морското си пространство.

„Изпълнителната власт да анализира и предложи на вниманието на Народното събрание промени в съществуващата нормативна база с цел подпомагане на мерките за физическата защита на стратегическите обекти и гарантиране морската сигурност на страната“, гласи последното от представените предложения след заседанието на КСНС, пише NOVA.