Вицепрезидентът Илияна Йотова изрази остра критика към политическите партии и институциите относно липсата на открит обществен дебат за въвеждането на еврото в България. По време на посещението си в курорта Минерални бани тя подчерта, че големият разговор какво ни чака като общество с приемането на еврото не се състоял до ден днешен.

Йотова обвини политическите сили и отговорните институции, че се страхуват да заемат ясни публични позиции по темата, за да не им бъдат припомнени в бъдеще. Според нея, кампанията за или против еврото в момента се води основно от медиите, докато официалните органи избягват пряк ангажимент.

„Единствената кампания по темата се води от медиите – те канят различни събеседници, за да покажат различни гледни точки. Няма обаче ангажимент от страна на институциите и политиците“, заяви тя.

Вицепрезидентът остро разкритикува и реакцията към инициативата на президента Румен Радев за национален референдум относно въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. Тя определи атаките срещу него като част от „системна кампания с позволени и непозволени средства“, която не прави чест на своите инициатори.

Йотова заяви, че в 21 век, в контекста на глобални конфликти и разделения, е от ключово значение да се спазват човешките права, включително правото на избор. „А този, който го отнема, не може да говори за демократично управление“, подчерта тя.

Вицепрезидентът припомни, че Законът за въвеждане на еврото, приет от Народното събрание на 7 август 2024 г., изисква от изпълнителната власт и ангажираните институции да информират обществото своевременно и на достъпен език относно рисковете и възможностите от въвеждането на единната валута. По думите ѝ това задължение към момента не се изпълнява.

„Президентът подписа закона, за да има повече информираност. Девет месеца по-късно обаче отговорните институции не изпълняват ангажимента си. Защо това не се прави и кой се страхува да отговори на въпросите на хората?“, попита Йотова.

Тя подчерта, че влизането в еврозоната е политическо решение, макар формално да се използват Маастрихтските критерии, и настоя за по-открит, честен и информиран обществен разговор по темата.