Народният представител от „Демократична България“ Владислав Панев бе гост в „Денят на Дарик“, където коментира приетите на първо четене промени в Закона за защита на потребителите, мерките срещу инфлацията, държавната намеса в ценообразуването, бюджетната политика и необходимостта от икономически и административни реформи. Според него предлаганите регулации няма да доведат до реално намаляване на цените, а могат да увеличат административния натиск върху бизнеса и да изкривят пазара.

„Управляващите бяха поели един ангажимент да се борят с високите цени, само че тези два закона, които сега ги разглеждаме и бяха приети на първо четене, те са като да гасиш пожара с бензин. Те няма да свършат никаква работа, всичко е за пиар на управляващите, че мислят за народа – един вид и че мислят за мерки, които евентуално да доведат до по-ниски цени.“

„Инфлацията е висока не само в България, но и в целия свят. Парите в обращение в САЩ са се увеличили за една година със 17%, което е огромна цифра. В България тенденцията е същата, даже заради тегленето на 18 милиарда дълг, заради увеличението с 50-70% на заплатите на сектор „Сигурност“, да речем, огромните разходи по обществените поръчки, от които голяма част са корупционни - когато увеличаваш парите в обращение няма как да очакваш инфлацията да е ниска.“

„В България индустриалното производство спада. Виждаме от търговския баланс на страната, бяха публикувани данните за март месец – търговският ни дефицит е 1,43 милиарда евро за март, което е второто най-голямо число въобще в историята, откакто се мери търговският дефицит. Най-високият дефицит беше през декември 2025 година, т.е. преди войната в Залива да е стартирала.“

„Доста ме притесняват термините, като „икономически обоснована цена“, която между другото беше въведена миналото лято със Закона за въвеждане на еврото, тъй като в текстовете на закона става ясно, че тази цена се определя на базата на разходопокривния модел, което е останка от марксизма и ленинизма.“

„Хубаво е, че днес обаче решиха да отложат малко промените, които могат да се внасят между първо и второ четене, срокът за тях да е две седмици вместо една, така че да има достатъчно време за срещи и с браншови организации, и с търговците на едро и дребно. Опозицията да има повече време да специзира и да даде текстове, да предложи текстове на управляващите, които те да решат, пак казвам, дали да приемат или не. Което за мен е една добра крачка назад и да видим дали ще доведе до с една идея по-добри текстове. Аз нямам високи очаквания, но все пак.“

„Най-вече ме притеснява това, че вместо да вървим към по-малко регулации и към повече свобода за бизнеса, ние вървим към повече регулации и към повече натиск от страна на регулаторите към бизнеса. Това ме притеснява силно, защото и без това имаме спадащо индустриално производство. Тази тенденция ще се задълбочи.“

„Гласоподавателите очакват лесни решения. То лесни решения няма. Решението за как може да се намали инфлацията е да се ограничи паричното предлагане. Тоест да свием бюджетния дефицит. Има и други мерки – да увеличим прага за регистрация по ДДС, която е доста добра мярка, тъй като ще облекчи именно българските дребни производители и търговци, така че да са с 20% по-конкурентни спрямо търговските вериги.“

Какво още сподели той, чуйте във видеото!