
Идва ли краят на 8-часовия работен ден пет дни в седмицата? Може ли да работим по-малко дни за същите пари и да извършваме същия обем работа? И какъв ще е резултатът, ако традиционния модел бъде заменен с по-гъвкав трудов процес, свит в рамките на два дни. Но с продължителност на работния ден 20 часа.
Резултатите от този смел фирмен експеримент, проведен на доброволен принцип в звеното на Τhe Economist в Северна Америка, представи в ефира на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. д-р Милен Балтов.
В авторското предаване „Икономистът говори“ той постави на фокус новите предизвикателства към съвременните трудови пазари. Проф. Балтов обърна специално внимание на въздействието на по-кратката работна седмица въpxy пpoизвoдитeлнocттa, представи предимствата, но и подчерта големите недостатъци.
Как би изглеждало работното ежедневие:
Старт на работния ден – 09.00 часа, понеделник. Финал - ранните часове на вторник. Следва 8-часова почивка и ново начало на смяната – към обяд във вторник. Край на работния ден - в ранното утро на сряда.
Какво показват резултатите от изследването:
Макар работата да е свършена като обем, някои от служителите са изпитали значителна умора, други отегчение. Експертите спестяват състава на тонизиращите напитки и субстанции, открити на работните бюра след края на деня, но пък отчитат, че част от служителите в маркетинговия отдел обявили, че са много щастливи.
„Първите сериозно предизвикателството се оказват клиентите. Част от тях не искат, а други нямат функционалната възможност да си позволят да изчакат работата да спре в средата на седмицата и започне отново в понеделник“, посочи проф. Балтов. Проблем ще има и с доставките и куриерските служби, разчетени на пет дневна работна седмица, а някои дори и с ненонощно обслужване. Това ще се отрази и на съпътстващите дейности – счетоводно-финансови операции, разплащания към банкови институции ,които се случват в реално време, наемане на нови служители и пр., каза още проф. Милен Балтов.
Какви са страничните ефекти:
Проблеми в здравословен план, липса на работен тонус, оплаквания от клиенти.
Заключението показва, че този експеримент даже не си струва да бъде повторен.
Чуйте проф. Милен Балтов в "Икономистът говори" по Дарик Югоизток: