Нов, вероятно екстравагантен за мнозина от представителите на старото поколение професионални читатели интерактивен модел, изкушава почитателите на писаното слово на ХХІ век – все по-мобилни и все по-прагматични. Той разчупва обичайните предразсъдъци и представя на вниманието своеобразен културен чат в прозата.
Настъплението на изкуствения интелект в книгоизвадането и как той може да се окаже прекия път към променящите се вкусове на читателите, а и издателите, разкри в ефира на Дарик Югоизток ректорът на Бургаския свободен университет проф. д-р Милен Балтов в темата „Колаборативните книги- продължи и пиши“.
В авторското предаване „Икономистът говори“ проф. Балтов постави фокусът върху възможностите за съставяне на антологии, художествени романи, аналитични книги, а дори и научни ръководства от цяла група писатели, всеки от които - автор на отделна глава. В творческия процес се включва и платформата ChatGPT, която заедно с още хиляди подобни форми на изкуствен интелект, може да дописва, коригира и генерира нови текстове в цялата мрежата от взаимосвързани истории, които увличат читателите в интригуващата фабула.
Каква е спойката в колаборативния роман „Четиринадесет дни“, разказва проф. Балтов. Творбата- сборник от новели, създаден от група американски автори е анонсирана като „Нов Декамерон за съвремието и ерата на Ковид“. Началото, разказа проф. Балтов е поставено през 2020 година. И по подобие на Бокачо, флорентинският автор, описващ дните на няколко приятели, които споделят истории, затворени във вила край Флоренция, в съвременен вариант редакторите Маргарет Атууд и Дъглас Престън представят разказите на група съседи прекарали 14 дни в жилищна кооперация в Манхатън по време на епидемията от Covid 19. Те нямат много общо, освен местожителството си и факта, че не са успели да се измъкнат от града по време на пандемията, както са направи по-заможните градски жители. Събирайки се на покрива героите решават да прекарат всяка вечер в разказване на истории. До завършването на последния абзац авторите в книгата стават вече 34. А голямата идея, посочват редакторите още в предговора е да осмисли безсмисленото и да се въведе ред в безпорядъка.
За дигиталната демокрация и механизмите за прилагането на формите на цифровизация при активирането на обществото и вземането на важни решения, чуйте проф. д-р Милен Балтов в „Икономистът говори“ по Дарик Югоизток:
