Мотиви от прабългарски медальони и чипровски килими оживяват в творбите на художника Огнян Боянов. Традиционните символи от българската шевица той умело вплита в пана и пластики от дърворезба и мозайка. Откриваме ги и в скулптурите му от дърво и камък. Сюжетите в произведенията му са вдъхновени от християнството, историята и етнологията. За празника на град Лом в общинската художествена галерия „Поломие” бе ескпонирана ретроспективна изложба с близо 40 негови произведения.

Творчеството на Огнян Боянов е богато и разнообразно – живопис, дърворезба, скулптура. Дали да хване четката или длетото често решава, подтикнат от материала, с който разполага.

„Идеите ми идват според материалите. Осбено за резбата. Скулптурата също. Трудно се намира дърво, подходящо за скулптура и когато ми попадне подходящ материал, ми идва и идеята как да го обработя.

Имам само няколко отливки от бронз. Повечето ми скулптури са от дърво. Бронзът може да се репродуцира, можеш да направиш много отливки. Докато дървото като го направиш става оригинал. Дървото има фладер, който е различен. Както при отпецатъците на пръстите. При всеки един къс от дървото се получават различни шарки”, разказва художникът.

За създаването на скулптури най-подхояща е твърдата дървесина, споделя авторът и допълва, че работи основно с орех, круша, бял бор и чемшир. В дърборезбованите си пана и пластики и в скулптурите си вплита мотиви от древни български украшения, от чипровските килими и от родната шевица.

„Това е свързано с историята на българите. „Дървото на живота” съм направил от орех. В него съм вмъкнал чипровски мотиви. Освен тях има едно конче, яздено от глава. Това е изображение от прабългарски нагръдни медальони, открити във Видинско и Кулско. 11 такива медальони се пазят в Историческия музей във Видин. Чувал съм, че са открити 30, но сигурно още толкова има и при иманярите. Медальоните са датирани от 5 век. От тогава прабъларите са били тук по нашите земи. Населяването на една територия продължва стотици години. Затова свързах медальоните с чипровските мотиви, които също имат много древна история. В чипровските мотиви са включени орнаментите Макаса,  Канатица, Каракачка, които имат своята символика. При разкопки в Турция е намерена керамика от 7 век пр. н.е. пак с тези мотиви. В светилище на Бог Тангра в Русия е открита Канатица. Това са знаци, които българите са оставяли в различни части на света и по това съдим къде са минавали. Затова ги ползвам”, посочва авторът.

"Българите са слънчев народ. Доказват го изследвания на сричката „Ра”. Нашият Бог, Богът на древните българи е ТангРа. Както Амон Ра при египтяните. Ра е Богът на слънцето. Сричката "Ра" откриваме и в много български имена – Райна, Райчо, Радка. Това са слънчеви имена", разказва още Огнян Боянов.

Друга тема, която го интересува и намира място в творбите му е християнството.

Освен дърворезбованите пана и склптури в изложбата в крайдунавския град могат да се видят и картини на художника.

„Те са ми още от 90-те години. Тогава повече се занимавах с масло. Вълнуваха ме абстрактни теми и тези картини са абстрактни. В една от тях имам и съавторство. Бях оставил платното да изсъхва на двора и една котка минала и си оставила лапите в ъгъла на картината”, раказва с усмивка Огнян Боянов.