Човешкият папилома вирус (HPV) е широко разпространена инфекция, с която много сексуално активни хора се срещат в определен момент от живота си. Често тя протича без симптоми и човек може да не подозира, че е носител.

Д-р Марта Дончева от Mclinic разяснява защо откриването на HPV не бива да се приема като онкологична диагноза и каква е ролята на профилактиката. Важно е да се разграничат наличието на вируса, клетъчните изменения и заболяването — те не означават едно и също.

Положителният HPV тест не означава рак

В повечето случаи организмът преодолява HPV инфекцията сам. Рискът е свързан основно с продължително задържане на високорискови типове, които могат да доведат до предракови изменения.

Както обяснява д-р Дончева, положителният резултат е повод за оценка и подходящо проследяване. Той не доказва сам по себе си наличието на рак. Следващите стъпки се определят според конкретния резултат, възрастта и предишните изследвания на пациентката.

Развитието на рак на маточната шийка обикновено е продължителен процес. Според Световната здравна организация той обичайно отнема около 15–20 години след HPV инфекция, но при отслабена имунна система може да протече по-бързо. Този период дава възможност измененията да бъдат установени и лекувани навреме.

Липсата на симптоми не е причина да отлагаме профилактиката

HPV инфекцията и ранните предракови изменения на маточната шийка често не причиняват оплаквания. Жената може да се чувства добре, без това да означава, че профилактичните изследвания са излишни.

Д-р Дончева насочва вниманието към тази особеност: профилактиката има значение именно преди появата на симптоми. Скринингът позволява да се открият изменения на етап, когато могат да бъдат проследени и лекувани, преди да се развие злокачествено заболяване.

HPV тестът и цитонамазката дават различна информация

При профилактиката е важно пациентката да разбира какво показва всяко изследване. HPV тестът търси инфекция с високорискови типове на вируса, а цитонамазката оценява клетките на маточната шийка.

Резултатите помагат на лекаря да прецени дали е необходимо проследяване или допълнително уточняване. Подходящият график зависи от възрастта, предишните находки и индивидуалния риск.

В разясненията си д-р Дончева поставя акцент върху ясния план: какво е установено, каква е следващата стъпка и кога трябва да бъде направено следващото изследване.

В България Министерството на здравеопазването е обявило скринингова кампания за рак на маточната шийка за периода 2025–2030 г. Тя предвижда HPV изследване за жени между 25 и 65 години, независимо от здравноосигурителния им статус и фамилната обремененост. Конкретните условия и начинът за участие трябва да се проверяват чрез официалната информация за кампанията.

HPV засяга и жените, и мъжете

Вирусът не е проблем единствено на жените. Определени високорискови типове са свързани със злокачествени заболявания на маточната шийка, вулвата, влагалището, ануса, пениса и областта на устата и гърлото.

Това прави информираността и превенцията важни и за двата пола. Презервативите намаляват риска от предаване на HPV, но не осигуряват пълна защита, защото вирусът може да се разпространява и чрез контакт с кожа извън покритите области.

Ваксинацията е основен инструмент за превенция

Ваксината срещу HPV има най-голям ефект, когато бъде поставена преди срещата с вируса, обичайно преди началото на сексуалния живот. Световната здравна организация определя момичетата между 9 и 14 години като приоритетна група.

Важно уточнение е, че ваксината предпазва от бъдещи инфекции с типовете, срещу които е насочена. Тя не лекува вече съществуваща HPV инфекция или установени клетъчни изменения.

В България през 2026 г. основните целеви групи за безплатна имунизация са момичета от 10 до 15 ненавършени години и момчета от 10 до 14 ненавършени години. Обхватът включва и момичета от 15 до 18 ненавършени години, които не са били ваксинирани през предходните програмни периоди. За конкретната схема и поставянето на ваксината семействата могат да се обърнат към лекар, работещ по програмата.

Ваксината не отменя необходимостта от скрининг

Д-р Дончева разяснява, че ваксинацията и профилактичните изследвания се допълват. Ваксината намалява риска от инфекция с определени типове HPV, а скринингът позволява евентуални изменения да бъдат открити навреме.

Затова и ваксинираните жени трябва да следват подходящия за тях график за изследвания.

Световната здравна организация поставя три цели до 2030 г.: 90% от момичетата да бъдат напълно ваксинирани до 15-годишна възраст, 70% от жените да преминават високоефективен скрининг до 35 и отново до 45 години, а 90% от жените с предракови изменения или рак да получават подходящо лечение. Това са цели за общественото здраве, а индивидуалният график за профилактика се определя отделно.

Ясната информация помага да действаме навреме

Основното послание на д-р Дончева е профилактиката да не чака появата на симптоми. Положителният HPV резултат изисква обяснение и конкретен план, а редовният скрининг трябва да бъде съобразен с индивидуалния риск.

Информираността, ваксинацията и навременното проследяване дават възможност опасните изменения да бъдат открити, когато могат да бъдат лекувани.

За информация за консултация с д-р Марта Дончева посетете mclinic.bg.
*Съдържание от партньор