Театърът е любов, която никакви обстоятелства не могат да извадят от сърцето ти. Но когато театърът може да ти създаде болка, тя е жестока. Жестока болка. И затова аз винаги съм казвала – наравно са любовта и болката в театъра. Велико чувство на комбинация, над която стои публиката.

Това сподели голямата актриса Грациела Бъчварова в интервю за Дарик радио по повод  100-годишния юбилей на варненския драматичен театър „Стоят Бъчваров”.

Ето още фрагменти от разговора с 87-годишната актриса, която духом е винаги в театъра:

„Много чаках тази дата. Защото съм най-възрастния човек в театъра и духом не съм скъсала с него, макар че не съм действаща актриса.

И когато разбрах фарса, заради който отменят спектакъла…

Някой знае ли какво става в психиката на един актьор. Аз го преживях на гърба си. При това аз не съм репетирала, не съм се готвила. Аз чакам. Чакам да видя какво ще направим за 100-годишнината.

Колко театри има в България на 100 години?

Преди 100 години един общински съвет – комунисти, социалисти, демократи, земеделци – хора с различни политически позиции, хора в сблъсък с политическите си настроения, се събират за една кауза, което много рядко става в България. Каузата Варна да има театър.

100 години по-късно едни чиновници, държа да го подчертая – чиновници са тия хора, спират спектакъла. Те не са свързани с културата на тоя град. Нито са свързани с любовта към театъра на тоя град. Как мога да се чувствам аз? Как могат?”

"Варна винаги е имала щастието за един много хубав състав в театъра. Разбира се, имало е спадове. Но не случайно варненския театър го наричаха „Имперския театър”.

"Попитайте варненци коя е тая сграда в центъра. Операта, ще отговорят те. Колко от тях знаят, че тази сграда е построена за театър със събрани от варненци пари – с томболата, с билетчетата за баня! Варненските културни дейци трябва да се надигнат и да направят нов фонд, за да се построи опера, защото тази сграда е ТЕАТЪР."

"И постепенно-постепенно театърът започва да се бори за въздух, да се бори за живот! Затова съм в театъра – духом, физически нищо не мога да направя."

"Защо всички правителства слагат културата в десетия ъгъл, някъде там в ложичката, забравена. А когато културата е лицето на една държава…"

"Актьорът участва с всичко в тая професия – сърце, мозък, духовност. Актьорът се рови, той търси винаги. Драматургът създава пиесата, режисьорът я интерпретира, а актьорът поема всичко това и се вкарва в образа, който минава през него."

"Единият ми крак е в политиката. Винаги съм се интересувала. За мен актьорът трябва да има гражданска позиция, иначе как ще изрази позиция от сцената?"

Цялото емоционално интервю с актрисата Грациела Бъчварова е в прикаченото аудио.