На срещите от 17-18 октомври лидерите на Европейския съвет не успяха да постигнат прогрес в дискусията, посветена на Многогодишна финансова рамка (МФР), която трябва да стартира от януари 2021 г., пише експертът по земеделската политика на ЕС Алън Матюс. В нов анализ той разглежда заключенията от документа на финландското председателството и какво се случва с преговорите за МФР в момента, както и какъв ще бъде бюджетът на ОСП през следващия програмен период.
ОСП след 2020: Обмяна на знания и дигитализация
Финландия предлага леко повишаване на размера на бюджета на ОСП в номинално отношение – с между 0% и 6% през следващата МФР, сравнено с предложението на Комисията.
И тук неяснотите стават много, казва Матюс.
В заключенията от дискусиите, състоели се преди дни, четем: Европейският съвет е обменил позициите по ключови въпроси, свързани със следващата Многогодишна финансова рамка, сред които общо ниво, финансиране, приходи и корекции, условности и т.н. Накрая Финландското председателство получава нелеката задача да предостави Пакета с преговори с конкретни цифри още този декември.
Защо е толкова трудно да се постигне споразумение за МФР?
Трудностите, които страните-членки изпитват в процеса на договаряне на МФР, не са изненада. През октомври тази година те бяха определени като огромни, комплексни и взаимосвързани. Страните-членки повдигат фундаментални въпроси относно предназначението на бюджета на ЕС и за какво трябва да бъдат харчени парите; как бюджетът трябва да бъде финансиран и дали трябва да бъдат използвани нови източници на приходи; дали и как бюджетът на ЕС може да играе функцията на стабилизатор и т.н.
На фона на тези дискусии остава многогодишното разделение между нетни платци и нетни вносители в европейския бюджет.
Дебатът е допълнително изострен поради излизането на Великобритания от ЕС. Не бива да се забравя, че страната е вторият по големина нетен вносител в европейския бюджет. Брекзит не само оставя финансова дупка, която оставащите страни-членки трябва да решат как да запълнят. Освен това повдига въпроса за прозрачността и честността при гласуването на МФР.
Идеята на Комисията да се елиминират всички отстъпки, описани в предварителното предложение за МФР, ще повлияе на приноса на останалите нетни платци. Т.е. ще доведе до увеличаване на вноските.
В края на деня всяка страна-членка иска да усети, че е спечелила нещо. Затова решението за МФР трябва да е неанонимно, смята Матюс.
Според Алън Матюс към момента не може да се яснота по въпроса що е то честно разпределение на разходите. Затова не е изненадващо, че страните-членки се колебаят в калкулирането на нетните бюджетни трансфери. Все пак това е критерият, използван от националните парламенти и националните данъкоплатци за оценка на целесъобразността на МФВ, когато я гласуват.
Експертът казва още, че групата от нетни платци, известна като „Пестеливата четворка“ – Австрия, Дания, Холандия и Швеция, вече е „петорка“. Към нея се присъединява Германия.
Припомняме, че „Пестеливата четворка“ отхвърли предложението на Комисията за увеличаване на нивото на вноските от 1.0% от брутния национален доход (БНД) до 1.08% и настоя да остане „политическия таван“ от 1.0% от БНД.
Какво предлага Финландското председателство?
Според документа на Финландското председателство повечето страни-членки се колебаят между 1.00% и предложението на Комисията – 1.11%. Настроенията са в посока да се постигне компромис, избирайки ниво, което е симетрично отдалечено от двете крайности.
Това, което прави впечатление е, че предложението на Комисията за МФР, базирано на брутния национален доход на EU27 – 1.11%, се възприема като маркер „дълбоки води“. Нито една страна-членка не иска да мине отвъд тази граница. Повечето остават под нея, като „Пестеливата петорка“ настоява за 1.00% от БНД на EU27.
Как Финландското президентство подхожда към определянето на бюджета, съобразявайки се с традиционните и новите приоритети? То се ръководи от следните принципи:
1/ Поддържане на осъвременена подялба: приблизително 1/3 Кохезионен фонд, 1/3 ОСП и 1/3 други политики, като тук не влиза администрацията.
2/ Балансиране на предложеното орязване между Кохезионния фонд и ОСП, така че двете политики да се справят с еднакво ниво на понижаване на бюджета.
3/ Насочване на повече финансиране към други политики и понижаване на нивото на увеличението, предложено от Комисията.
Според предложението на Комисията средствата за традиционни сфери на финансиране в ОСП и Кохезионния фонд ще бъдат орязани до 60% от общата МФР. Финландското президентство предлага лека промяна в бюджета в посока обратно към земеделие и кохезия (общият им дял да бъде 62.2%).
В момента документът на Финландското президентство не посочва конкретни цифри. Поради това то бе натоварено със задачата да предостави Пакета с преговори с конкретни цифри през декември 2019 г.
Финландците имат около 6 седмици, за да се справят. Според Алън Матюс това време е недостатъчно, за да се посочи конкретна цифра. Най-много е възможно да се стесни кръга на възможностите.
Това, което научихме от срещите през октомври, е, че предложението на Комисията за общото ниво на МФР се определя от страните-членки като твърде високо. Дали нетните платци ще се съгласят на междинната точка 1.055% предстои да се разбере.
Изглежда, че дори с по-малка МФР от тази, предложена от Комисията, балансирането, което Финландското президентство посочва между традиционните и новите приоритети, ще доведе до запазване на нивото на финансиране на ОСП и дори до повишение от 0-6%. Това са индикативни цифри за момента и може да се променят в хода на преговорите.
Трудно е да си представим, казва Матюс, какво може да промени динамиката на преговорите и да „върне на масата“ нивото от 1,11%.
По думите му потенциал да обърне хода на преговорите има евентуалният референдум в Великобритания, в рамките на който англичаните може да гласуват оставане в ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.
