Украинските фермери изиграха емблематична роля в първите седмици на руската инвазия, като с тракторите си теглеха изоставени вражески танкове, пишат от POLITICO.
Сега обаче огромната им продукция на зърно кара някои от най-верните съюзници на Украйна да се колебаят, тъй като нарушените доставки се пренасочват към съседните пазари.
Украйна отрече твърденията на Пригожин, че силите на “Вагнер“ контролират 80 процента от Бахмут
Най-силно впечатление прави Полша, която досега играеше водеща роля в подкрепата на Украйна, като действаше като основен транзитен център за западно оръжие и изпращаше много от своето. Но доставките на зърно в другата посока предизвикаха раздразнението на полските фермери, чиято продукция бива подбивана - само месеци преди националните избори, на които гласовете на селските райони ще бъдат решаващи.
Дипломатите са в затруднение. След като планираната за петък среща между министрите на земеделието на Полша и Украйна беше отложена, в събота полското правителство обяви забрана за внос на селскостопански продукти от Украйна. Късно в събота Унгария заяви, че ще направи същото.
Украйна е сред най-големите износители на пшеница и други зърнени култури в света, които обикновено се доставят на далечни пазари като Египет и Пакистан. Нахлуването на Русия миналата година прекъсна основния черноморски експортен маршрут, а постигнатото с посредничеството на ООН споразумение за вдигане на блокадата беше само частично ефективно. В резултат на това украинската продукция се насочва към близките държави от ЕС: Унгария, Полша, Румъния, Словакия и България.
Първоначално правителствата подкрепиха плановете на ЕС за прехвърляне на излишното зърно. Но вместо да се пренесе безпроблемно на световните пазари, пренасищането на предлагането доведе до понижаване на цените в Европа. Фермерите започнаха да протестират, а полският министър на земеделието Хенрик Ковалчик беше принуден да напусне поста си по-рано този месец.
Медведев: Полша ще изчезне при война на НАТО с Русия
Сега правителствата се съсредоточиха върху ограничаването на украинския внос, за да защитят собствените си пазари. След като прие украинския президент Володимир Зеленски във Варшава в началото на април, полският президент Анджей Дуда заяви, че решаването на проблема с пренасищането на вноса е "въпрос на въвеждане на допълнителни ограничения".
На следващия ден Полша преустанови вноса на украинско зърно, като заяви, че идеята е дошла от Киев. В събота полският министър-председател Матеуш Моравецки, след извънредно заседание на кабинета, заяви, че забраната за внос ще обхване зърното и някои други селскостопански продукти и ще включва продукти, предназначени за други държави. Няколко часа по-късно унгарското правителство обяви подобни мерки. И двете държави заявиха, че забраните ще продължат до края на юни.
Европейската комисия търси допълнителна информация за поставените ограничения на вноса от Варшава и Будапеща, "за да може да направи оценка на мерките", се казва в изявление от неделя. "Търговската политика е от изключителната компетентност на ЕС и поради това едностранните действия са неприемливи", се допълва в него.
Въпреки че споразумението за свободна търговия на ЕС с Украйна не позволява на правителствата да въвеждат мита, те все още разполагат с много инструменти за блокиране на мноса.
Съседните държави, включително и България, засилиха санитарните проверки на украинското зърно, като твърдят, че го правят, за да защитят здравето на собствените си граждани. Те също така поискаха финансова подкрепа от Брюксел и вече получиха повече от 50 млн. евро от резерва на ЕС за кризи в селското стопанство, а още пари са на път да бъдат отпуснати.
Ограниченията могат да нанесат допълнителни вреди на пострадалата икономика на Украйна, а оттам и на военните ѝ усилия. Според статистически данни, публикувани този месец, икономиката на страната се е свила с 29,1 % след инвазията, а износът на селскостопански продукти е важен източник на приходи.
Пукнатини в съюза
Търговското напрежение е в противоречие с политическата позиция на тези държави по отношение на Украйна, която - с изключение на Унгария - е силно подкрепяна. Полша е приела милиони украински бежанци, докато оръжията и боеприпасите текат в обратна посока; Румъния е помогнала за транспортирането на милиони тонове украинска царевица и пшеница.
Някои западноевропейски правителства, които трябваше да бъдат подтикнати от Полша и други страни да изпратят тежко въоръжение в Киев, бързат да изтъкнат промяната в посоката.
„Електронен ГУЛАГ“: Русия започва да връчва повиквателни онлайн
"Любопитно е да се види, че някои от тези страни винаги искат повече за санкции, повече за боеприпаси и т.н. Но когато това ги засегне, те се обръщат към Брюксел с молба за финансова подкрепа", казва дипломат от Западна страна, говорещ при условие за анонимност пред POLITICO.
Някои страни от ЕС също се противопоставят на ограниченията на вноса по икономически причини. Например Испания и Нидерландия са едни от най-големите получатели на украинско зърно, което използват за снабдяване на животновъдната си промишленост.
От политическа гледна точка обаче правителствата на страните от Централна и Източна Европа разполагат с ограничени възможности за маневриране. В края на тази година в Полша и Словакия предстоят избори. България има служебно правителство от миналата година и тепърва ще се правят опити да се сформира редовно. Румънският министър на земеделието е призован да подаде оставка, включително от своя сънародник, бивш комисар по земеделието на ЕС.
А фермерите са силен електорат. Полската дясна партия "Право и справедливост" (PiS) спечели последните парламентарни избори през 2019 г. до голяма степен благодарение на избирателите от селските райони. Въпросът с украинското зърно вече коства работата на полския министър на земеделието; правителството като цяло ще трябва да действа внимателно, за да избегне същата съдба.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
