Точно една година след убийството на Алексей Петров все още не е съобщено нито за заподозрени, нито за задържани за покушението му. Седмици след фаталния за бившата барета ден, случилото се беше на дневен ред в обществото и медиите. Разследването започна стандартно - с проверка на всички версии, които биха разкрили мотива за убийството на Петров или биха отвели до евентуалния извършител или поръчител.
365 дни след знаковото убийството, единствената по-съществена информация, оповестена от разследващите, е за поискана помощ от ФБР за отключването на личния телефон на Петров. Но дали това вече е осъществено – информация няма. Образът на бившата барета е колоритен и се определя от сферите, в които той е играел ключови роли – бивш съветник в ДАНС, собственик на застрахователната фирма „Лев Инс“, университетски преподавател, политически „архитект“, партиен консултант, президент на Българската национална федерация по карате (БНФК) и дори кандидат за държавен глава.
Оправдан по мегаделото „Октопод“ и оцелял след три атентата, Алексей Петров се превръща в противоречива фигура, подвизавала се на висши държавни постове, но и свързвана с високите етажи на ъндърграунда в България.
„Архитект“ в манастир?
49-ото Народно събрание (НС) излъчи най-дълго оцелялото редовно правителство за последните три години. Малко след убийството на Алексей Петров лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заговори за ключовата роля именно на бившата барета в договарянето на кабинета между партията му и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).
В следващия парламент, лидерът на ГЕРБ отново намекна за участие на Петров и посочи нестандартната локация - манастир като мястото, на което очевидно са се провеждали секретните договорки за управлението на страната.
„Алексей, Бог да го прости го няма, иначе щяхме да отидем в манастира и да се разберем“, каза Борисов пред медиите.
Един от скорошните политически сюжети, предизвикал споменаването името на Алексей Петров, беше свързан с извънпарламентарни договорки между партиите, целящи свалянето на Рая Назарян от поста председател на Народното събрание. Участниците в тези разговори бяха обвинени от Делян Пеевски в задкулисни инициативи.
А Борисов репликира, че „и те са го правили обаче са ходили по манастирите“, давайки пример с неформалните разговори за изход от политическата криза, довели до създаването на т.нар. „сглобка“, именно под погледа на Алексей Петров.
Колко точно е била решаваща думата на бизнесмена, никой не разкри дори и самият Борисов, който заговори за нея.
Три атентата, но остава жив
Близо четвърт век бившата барета е под прицел. Куршумите дори го улучват, но не успяват да го убият. През 1999 г. е първият опит за покушение срещу Петров. Тогава той е ранен в ресторант в столичния квартал „Драгалевци“. По ирония на съдбата през 2023 г. Петров е застрелян в същия квартал, но този път фатално.
През 2001 г. в същия период от годината - 15 август, започва стрелба край комплекс „Спартак“. Бизнесменът е ранен, но оцелява…отново. Прави се нов опит да бъде отстранен, но този път през 2015 г., когато по колата на Петров е стреляно с гранатомет. Автомобилът е брониран и това спасява живота му. През юли 2021 г. украинецът Роман Логвиненко беше осъден на 10 години затвор за опит за атентат. Той е освободен предсрочно през май 2023 г. само 3 месеца преди бившата барета да загуби живота си по време на разходка в гората над Витоша.
Делото „Октопод“ и много шум за нищо
През февруари 2010 г., МВР влиза в дома на Алексей Петров. Акцията е показна – бившият съветник на ДАНС е закопчан с белезници на земята. Полицията снима акцията си и разпространява кадрите. Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов, станал популярен с афинитета си да кръщава полицейските операции с колоритни имена, ѝ дава името „Октопод“.
Прокуратурата повдига обвинение на Петров за ръководител на организирана престъпна група (ОПГ). На подсъдимата скамейка сядат и други обвинени. Равносметката: години по-късно, десетки съдебни заседания, съдът оправдава Петров. Обвинените, които все пак биват осъдени, се разминават с условни присъди или парични глоби. Така шумно обявената за „начало на борбата с организираната престъпност“ акция приключва без присъда за арестувания на пода Петров.
Заплахи, следене и хакери
Месец след убийството на Алексей Петров името му влезе в новините за пореден път, но в друг контекст. Ютюбърът Станислав Цанов твърди, че година по-рано работил върху материал, който да докаже, че резултатите от гласуване с машина на избори могат да бъдат манипулират. За целта се свързва с хакер, с когото обсъжда материала в чат. Преди изобщо разследването да излезе на бял свят, Цанов твърди, че бил привикан от Алексей Петров, който му показал, че разполага с личната кореспонденция на ютюбъра и хакера. Предупреждава го да не публикува клипа.
Материалът не е качен, а Цанов разказва за случая едва след смъртта на Петров. И то не къде да е, а ...на изслушване от депутатите в парламента. Там ютубърът говори пред народните представители от специално създадената временна парламентарна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани със сигурността на машинното гласуване. 
„Неизвестният президент на БНФК“
Освен всичко изброено, Алексей Петров играе и ключова роля в развитието на българското карате. Той е президент на БНФК, а застрахователната му компания „Лев Инс“ - основен спонсор на федерацията. Фирмата му финансира спорта, а той лично се ангажира с развитието на най-обещаващите. Каратисти разказват, че присъствието му било реален фактор в развитието на този спорт в България. Запознати от спортните среди споделят, че след убийството на Петров, ситуацията в ръководството на бойното изкуство се влошава и една от причините е именно финансови проблеми.
Снимки: БТА
Последното интервю на бившата барета, той дава същото лято, в което е убит – през юни, 2023 г. В него той дава неочаквана заявка да се върне в ДАНС, потвърждава за близки отношения с Бойко Борисов и индиректно признава, че играе ключова роля в съставянето на правителството на ГЕРБ и “Продължаваме промяната” – “Демократична България”.
