Кой не е мечтал поне веднъж в живота си да види приказното Северно сияние, когато тъмното небе се озарява в зашеметяващо красиви цветове?
Тази година много повече хора по света имаха тази възможност, без да пътуват до полярните ширини. Обичайно сянието може да се наблюдава в най-северните части на Швеция, Финландия, Норвегия, Канада, Аляска, Русия и цялата Исландия. В последните месеци обаче феноменът слезе много по на юг и даде възможност да му се възхищават в Япония, Китай, средните щати на САЩ. Дори небето над България се озари в пурпурно червено.
Причините за тази неземна прелест се оказаха нарасналата слънчева активност и предизвиканите от нея силни магнитни бури, които достигаха Земята. Обикновено на всеки 11 години Слънцето преминава през цикли на максимална активност. Според учените този път обаче максимумът е подранил и се очаква да настъпи през първата половина на 2024 г. Тогава сиянията в небето над много части от света ще зачестят. Но това е добрата новина. По-лошата е, че толкова силни магнитни бури, каквито се очакват, ще нарушат комуникациите и са способни да спрат интернет в продължение на седмици.
Предвестник на максималната слънчева активност е появата на петна по повърхността на нашата звезда, които понякога се събират заедно и формират нещо като архипелаг. Те са причинени от масивни промени в магнитните полета на Слънцето. На тях се дължат огромните енергийни експлозии по посока на Земята, от които някои по-чувствителни хора се чувстват зле и които могат да нарушат комуникациите. Такъв архипелаг от слънчеви петна с размери колкото 15 пъти земния диаметър бе наблюдаван от астрономите в края на ноември и тогава те предупредиха, че той е способен да предизвика геомагнитна буря, която ще е опасна за енергийните мрежи и спътниците.
Ново изследване на индийски учени разкрива, че максимумът на слънчевата активност ще настъпи още в началото на 2024 г., за разлика от по-ранните прогнози на НАСА, че това ще се случи през втората половина на 2025 г. Проучването е ръководено от д-р Нибиенду Нанди, физик от Центъра за космически науки в Калкута. Според него все още не може да се предвиди с пълна сигурност какви ще са интензивността и последиците, но това ще стане по-ясно с наближаването на Новата година. Независимо от това той е категоричен, че най-силните бури може да доведат до “катастрофален разпад” на разположените в ниска околоземна орбита сателити и да нарушат услугите, свързани с тях, като комуникационните и навигационните мрежи. “Те могат също така да предизвикат силни смущения в геомагнитното поле, изключващо електрическите мрежи, разположени в региони с висока географска ширина”, казва ученият.
Д-р Нанди и екипът му успели да достигнат до нов по-точен начин за откриване и наблюдаване на слънчевия максимум. Това е особено важно за индустриите, в които се очакват смущения заради слънчевите бури, за да могат те да се подготвят.
Слънцето е огромна топка от електрически зареден горещ газ, който се движи, генерирайки мощно магнитно поле. То се простира от единия полюс на Слънцето до другия, подобно на земното. Приблизително на всеки 11 години магнитното поле на Слънцето напълно се обръща, което означава, че северният и южният полюс сменят местата си.
Този слънчев цикъл засяга активността на повърхността на звездата, включително предизвиква тъмните слънчеви петна. Един от начините, по които учените могат да проследят слънчевия цикъл, е, като преброят слънчевите петна и кога точно се появяват. Началото на 11-годишния цикъл, когато Слънцето има най-малко петна, е известно като слънчев минимум. Средата на цикъла е слънчевият максимум, когато слънцето има най-много слънчеви петна. Тогава се очакват най-екстремните космически явления.
“Единадесет години е средната периодичност - посочва индийският учен. - Индивидуалните цикли могат да варират по дължина от девет до 14 години.”
Учените и днес се основават на изчисленията, направени преди близо 100 години
от швейцарския астроном Макс Валдмайер, за да установят кога ще настъпи слънчевият максимум. Още през 1935 г. той установява, че колкото по-бързо се развива цикълът на слънчевите петна, толкова по-голяма е неговата сила. Следователно по-силните цикли – т.е. тези с повече слънчеви петна – отнемат по-малко време, за да достигнат своя пиков интензитет. Тази връзка – известна като “ефекта на Валдмайер” – често се използва за прогнозиране на силата на цикъла на слънчевите петна въз основа на наблюдения на ранната му фаза.
Но индийските изследователи са открили нова връзка, използвайки архиви с данни, трупани десетилетия в обсерватории по целия свят. А именно, скоростта на намаляване на магнитното поле на слънцето също е свързана със скоростта на нарастване на слънчевите петна. “Двуполюсното поле на слънцето нараства и намалява приблизително в противофаза с цикъла на слънчевите петна - обяснява д-р Нанди. – По време на минимума на слънчевия цикъл, когато почти не се наблюдават петна, силата на магнитното поле е максимална. Когато цикълът на слънчевите петна започне да нараства, широкомащабното слънчево двуполюсно поле започва да отслабва и приема по-сложна конфигурация. То изчезва по време на пика на слънчевите петна и след това обръща посоката си и започва да расте бавно.” Тази нова методика е помогнала да се установи, че максимумът на текущия цикъл ще е през първата половина на 2024 г.
“Предвиждането на момента на максимална амплитуда на цикъла на слънчевите петна е важно за измерване кога се очакват най-неблагоприятните условия на космическата среда”, посочват учените в изследването си. А това означава истинска бомбардировка от силни геомагнитни бури още от началото на новата година.
Заснеха архипелаг от петна 15 пъти колкото Земята
Астрономи заснеха в края на ноември архипелаг от 6 различни групи слънчеви петна, голям колкото 15 пъти Земята, пише сайтът “Спейс”. Те са разположени на разстояние от 200 000 км. Конфигурацията, която е най-голямата и гъстонаселена с петна от повече от десетилетие, се намира от близката страна към Земята. Областта вече е източник на силни геомагнитни бури от трета и втора степен. Според учените в седмиците до края на годината нашата планета ще е истинско “бойно поле”, обстрелвано от експлозиите на тези тъмни полета. Възможно е тя да стане обект на най-силната геомагнитна буря от първа степен, която да заглуши радиовълните.
Изследователите са били наясно с предстоящата поява на архипелага, защото са регистрирали хелиосеизмични тремори или вълни на слънчевата повърхност от района. Той е толкова голям, че влияе върху начина, по който цялото слънце вибрира.
Астрономите са забелязали също няколко големи вериги от плазма, известни като слънчеви изпъкналости, растящи над някои от слънчевите петна в групата. Най-големите вериги се издигат на повече от 40 000 мили (64 000 км) над повърхността, след коетосе откъсват и излитат в космоса, оставяйки временно след себе си огромни огнени каньони на слънчевата повърхност.
Появата на такива големи групи слънчевите петна е знак, че слънцето бързо се приближава до експлозивния пик в своя приблизително 11-годишен слънчев цикъл, известен като слънчев максимум, за който учените сега прогнозират, че ще започне през първата половина на следващата година.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
