За река Дунав, за природата и хората, които живеят около нея, е писано много. Какво добавя към него Юта Зомербауер с репортажите си, ще разберем в четвъртък, когато тя ще гостува на фестивала. Външнополитически редактор на австрийския всекидневник „Die Presse“, тя предпочита да пътува в Източна Европа, Русия и Централна Азия. Юта Зомербауер е живяла в България в продължение на 5 години и е научила български език.
„Бях в България между 2002 и 2007 година. Преподавах немски език в Софийския университет“, разказва журналистката за Дойче веле и признава, че до този момент също не е знаела много за страната: „Тогава не знаех много, но поне ми беше ясно, че столицата на България е София. Което се дължеше може би на факта, че вече бях ходила в Букурещ. Но освен това не знаех много. Чувала бях само за Черно море, за Балкана и за вкусните зеленчуци.“ В този период за повечето австрийци Букурещ е в България. Журналистката оправдава това с факта, че в Румъния има германско малцинство и още, че в България промените не настъпват кърваво и драматично както в северната ни съседка. Какво е положението сега, има ли промяна и какви новини от България пристигат в Австрия? Ще разберем това лично от Юта, която също ще ни представи част от дунавските си репортажи, събрани в една книга в съавторство с Дуйгу Йозкан. Двете са обиколили десетте дунавски държави с лодка, автобус, влак, самолет и конска каруца, за да съберат истории директно от бреговете на реката. Там се срещат с капитани, рибари, фермери, писатели и природозащитници. Колкото и различен да е животът им по вода, всички те са част от историята на Дунавския регион отвъд националните граници.
Срещата с Юта Зомербауер е в Австрийската библиотека на 17-ти октомври и започва в 18.00 часа. Вход свободен.
Още по темата
- Кризисната трапезария в Русе отваря на 25 ноември
- Р. Аблеким: Децата, минали през нашия център, ще останат завинаги приятели на България
- Георги Георгиев и Радни Станчев: Скейт паркът ни е прекрасен, трябва да го пазим
- Финансистът Димитър Миленков: Трябва да имаме вяра, а не страх, че можем да променим нещо