“През годините много често са ме обвинявали и са ми подсказвали, с добри намерения вероятно, че имам много голямо его. Това е една от причините да кръстя тази изложба, защото в последните години се опитах да си представя - какво пък може да се случи без его. Може ли в изкуството изобщо да се случи нещо без его?”. Така обясни причината за решението си да кръсти фотографската си изложба Гергана Змийчарова.
Петър Байков с награда за дублаж от фондация „Ст.Камбарев“
“Егото е оная част от нашата същност, която ни помага да оцелеем в комуникацията с другите. Проблемите с него идват от там, че то не може да вижда в бъдещето, а помни само миналото”, даде Змийчарова като определение за егото, което тя смята за подходящо.
“Опитвам се да си го обясня така - опитвайки се да ни помага [егото], то понякога ни пречи да направим правилните ходове. Кара ни да сме прекалено самоотбранителни, което много често се превръща в нападение Така че там някъде, според мен, идват проблемите с егото - когато твърде много му се доверяваме. Затова се опитвам да си представя, че егото е като някакво духовно животинче, което трябва да се научим понякога да му казваме “стой сега ти тук, пък аз ще продължа нататък”, без да се опитваме да го унищожим.”
„Стъклената клетка“: Социален експеримент с Краси Георгиев пред НДК
“Мисля, си че точно тези, наши егота, трябва някъде да се срещнат. Мисля си, че ние всъщност не сме чак толкова различни и че, ако ги нахъсваме едни срещу други, може да стане лошо, но ако се опитаме да ги сприятелим, може да е по-добре. Всъщност, моята изложба е някакъв такъв опит. Да разкрия ония неща вътре в мен, които си мисля, че ги има във всеки от нас и да ги срещна с вашите”, обясни Змийчарова за нейната интерпретация на егото в изложбата й и защо то е толкова светло в нея.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
