От първоначалната реакция на фермерите и администрацията става ясно, че завишената екологична амбиция, която е заложена в стандартите за добро земеделско и еколгочино състояние (ДЗЕС), не е адекватно съотносима към специфичните агрометеорологични условия страната.

Гласувайте: Планирате ли инвестиции в стопанството си през тази година?

Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на последното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се проведе в Люксембург. 

В рамките на дискусиите стана ясно, че не само България, но и редица държави имат проблеми с друг компонент на Стратегическия план - екосхемите. Причината се крие в това, че те се оказват недостатъчно атрактивни за фермерите или пък са трудни прилагане. 

Според Събев прилагането на екосхемите трябва да бъде достъпно за фермерите.

Заместник-министърът посочи, че планираните бюджети по екосхемите не успяват да привлекат достатъчно желаещи земеделски производители, а това поставя под риск постигането на целите, свързани  с ефективността от прилагането им.

“От първоначалната реакция на фермерите става ясно още, че за прилагането на екологичните схеми, земеделските производители няма да бъдат достатъчно компенсиране, по отношение на основното плащане на хектар”, обясни Събев.

Представителите на страните членки информираха, че в няколко европейски държави фермери са излезли на протест и имат готовност да продължат стачните си действия заради високите и трудно постижими екологични цели. 

Новите екоизисквания са общоевропейски, но за много земеделски производители е била новост това, което Европейската комисия е одобрила в националните Стратегически планове. Оказва се, че до голяма степен има различия от това, което е било представено или обсъждано с тях. 

В тази връзка зам.-министър Георги Събев изрази мнение, че съществува общо усещане, че новата Обща селскостопанска политика създава повече административна тежест, отколкото да облекчения в тази насока.  

“България смята, че въведеният нов модел на ОСП, в който за всяка държави членки се изготвя един Стратегически план, въз основа на обща интервеционна логика за двата стълба, наложи необходимостта от по-засилено структурно взаимодействие. Но същевременно и по-голяма свобода и отговорност за страната да планира и прилага политиката.

Преминаването към този модел на прилагане е предизвикателство за администрациите на държави членки, но и за фермерите, както на ниво проектиране на Стратегическите планове, така и за тяхното изпълнение.

Един от основните научени уроци е необходимостта от последователно структуриране, планиране и комуникация на предвидените в европейското законодателство правила и тези, които произтичат от националните решения и идентифицирани нужди.

Като предизвикателство страната ни отчита необходимостта от засилване на възможностите за концентриране на инструменти за подкрепа и възможностите за сътрудничество, в рамките на селските райони, чрез по-целенасочена координация на ниво ЕС и с адресиране на проблемите.

Считаме, че програмирането на нови инструменти, чрез механизъм за прилагане и контрол, изисква време и структурирано взаимодействие на всички нива на планиране, програмиране и изпълнения.

Необходимо е началото на изпълнение на плана да се възприеме като “период за учене” при прегледа на изпълнението на Стратегическите планове”, каза Георги Събев.

По време на съвета стана ясно още, че към момента редица държави членки работят по изменение на своите Стратегически планове, но има индикации, че механизмът за изменения не е достатъчно ефективен, за да се променят съобразно възможностите и очакванията на фермерите.

В тази връзка европейският комисар по земеделие Януш Войчеховски коментира:

“Нашият приоритет сега е ясен. Трябва да насочим усилията си към ефективно и ефикасно изпълнение на Стратегическите планове по ОСП. 

Три са ключовите елемента за силно изпълнение. На първо място трябва да продължим да поддържаме ясна комуникация с фермери и други заинтересовани страни. Трябва да предоставим ясна информация към бенефициерите не само затова кои условия са се променили, но и как и защо са направени тези промени. На второ място трябва да поддържаме постоянни усилия за оптимизиране на правилата. А последният фактор е да се учим едни от други. 

ЕК работи по бъдещето картографиране и анализ по всички планове. Ще имаме готов доклад до края на тази година. 

Въпреки че още е твърде рано да се правят прогнози за успеха на плановете, изпълнението върви много добре. Например всички държави членки са създали комитети по наблюдение.

ЕК на този етап е вашият партньор в този процес и сме ангажирани да ви оказваме подкрепа.

Може да установите, че се нуждаете от това да адаптирате определени елементи. Разбира се, ще се очакват такива корекции, особено когато получим информацията за усвояването на интервенциите за 2023 г.”, обясни Войчеховски, който призова държавите членки да споделят за евентуални рискове с усвояването на екосхемите или пък за наличие на очаквани проблеми, свързано с финансиране на някои от интервенциите.

От своя страна България призова за две неща.

“Бихме искали да бъде осигурена по-голяма гъвкавост при прилагане на политиката от държавите членки, което ще допринесе до голяма степен за изпълнението на заложените цели и справяне с ключовите предизвикателства, като същевременно запази доверието на фермерите в ОСП.

В тази връзка предлагаме - в сектор “Пчеларство” да се предвиди възможност неусвоеният бюджет в рамките на дадена финансова година, да може да се използва за покриване на разходи, извършени през следващата финансова година”, заключи Георги Събев.

 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg