„ЕСТОРИУМ е нещо много простичко. Той е една дигитална библиотека, в която сме си поставили за цел да съберем във времето хиляди човешки истории така, както ни ги разкажат хората. Пътуваме по градчета, селца, вече и в чужбина сме записвали истории. Това е едно интервю, което провеждаме с хората, в което ги връщаме в спомените им, виждаме какво се случва с тях днес и разбираме какво искат да оставят след себе си. Целта е това да бъде като една капсула във времето, в която да запишем хиляди човешки истории“, заяви пред Дарик радио основателят на дигиталния антропологичен архив ЕСТОРИУМ Атанас Христосков.

Относно това как се сдобиват с историите, които после споделят в своята платформа, той сподели:

„Пътуваме към различни места. Тръгваме един екип. Тази година 1-2 пъти вече го правим. 10 човека отиваме на определено място, търсим хора, чиито истории да запишем. В рамките на едни 2, 3, 4 часа, които прекарваме с тези хора, се опитваме да видим, да надникнем максимално в тях. Всеки един човек под някаква форма има маска, бариера, с която иска да се представи пред другите и пред самия себе си. Това е изключително деликатен процес – да свалим тази външна обвивка, така че да може човекът да разкрие това, което е истинско и автентично за него.“

На въпрос как избират кои истории да разкажат, Атанас Христосков отговори така…

„Имаме една база, в която някой от нас казва, че даден човек е интересен и го записваме. И през Фейсбук страницата ни, и през контакти с други хора постоянно ни се предлагат имена. Но и питайки някъде, вървейки по улицата, виждайки човек, който ни е интересен също. Това може да е всеки.“

„Оказа се, че историите, които най-много вълнуват хората в нашата платформа, са историите на малкия човек. Имаме вече записани и качени истории на известни писатели, актьори и други личности. Но всъщност най-търсените и най-гледаните истории са тези на възрастни хора, които споделят нещо от времена, които вече са изчезнали. Може би е малко тъжно да го кажа, но всъщност двете най-гледани истории в ЕСТОРИУМ са на две жени, които вече не са между нас. В рамките на тези 4-5 години, в които правим проекта и сме ги записали, те вече не са между нас. Мисля че това показва колко е ценен е нашият архив. Защото докато сме тук, можем да споделим, да разкажем историята си.“

А има ли малки хора и големи хора измежду нас, Атанас Христосков каза следното:

„Всички сме великани, просто не всички го виждаме. Не всички го виждаме в себе си и в другия.“

По-лесно или по-трудно общуваме днес?

„В по-малките населени места, в селцата почти нямаме откази хората да споделят. Някъде, където е запазен един по-интимен и по-личен човешки контакт, това нещо по-лесно се случва. По-трудно е в по-големите населени места. Там смятам, че хората са с повече защити. Защото наистина този огромен поток от информация, срещи, хора, с които се виждаш, може би ни карат да бъдем малко по-предпазливи, малко по-прикриващи се. Затова в малките населени места е малко по-лесно“, обясни основателят на ЕСТОРИУМ.

Все още разпознавам, когато една история е написана от изкуствен интелект, каза още Атанас Христосков.

„Смятам, че в променящия се свят, с навлизането на изкуствения интелект и всичко, което прави нещата по-лесни и достъпни, виждаме как има и нещо пластмасово в тези истории. Аз винаги разпознавам, когато една история е написана от изкуствен интелект. Може би това ще се промени и той ще стане толкова добър, че вече да не се различава коя история е разказана от истински човек и коя не. Но мисля че в момента е много важно да запазим живия, истински, човешки разказ от човек към човек. Това е една все по-важна мисия на ЕСТОРИУМ в момент, в който навлиза нещо ново, което ние не познаваме и което в известна степен е малко страшно със своите възможности. Хуманната мисия на ЕСТОРИУМ мисля, че е нещо, което става все по-важно в нашия свят.“

„Все повече хора се свързват с това, което споделяме“, каза още той.

„Най-гледаните истории в социалните мрежи са със стотици хиляди гледания, една е дори с над милион. Това означава, че  докосваме хората и че те имат нужда от едно човече отсреща, което не е генерирано отнякъде, а е истинско и разказва нещо, идващо от сърцето.“

За човешките истории

Попитан как в рамките на няколко кратки минути може да се побере една цяла човешка история, Христосков сподели още…

„Има една история, която ще публикуваме. Човекът на края на разговора ми каза: „Как за час и половина – два да ти разкажа един живот, който е цял океан?“ Капитан морско плаване, който е обиколил целия свят. Има спомени от добруджанските бежанци преди едни 80 години. Споменът за този прахоляк, който се е носел по полето, по което са идвали каруците. Как това нещо да влезе в 10-15 минути. Няма начин. Но трябва да вземаме решения кое да остане и кое не. Но така сме се разбрали, че ще съхраняваме целите материали, които сме записали, за да може да има архив и на онова, което понякога отпада по драматургична причина. Поради това, че все пак трябва да има и структура в крайна сметка.“

Относно това как може да се предаде отпечатък от човешката душа, основателят на ЕСТОРИУМ подчерта, че това се случва само с искреност.

„Искрено, честно, с отношение към този контакт. Важно е от наша страна да е неподправено, да е истинско и смятам, че тогава човекът отсреща може да се отвори, да се довери и да разкрие красотата в себе си.“

Архивът е отворен и в него можете и самите вие да разкажете своите истории – на своите майка, баба, татко, дядо – и да станете част от нашия архив, уточни още Атанас Христосков.

Цялото интервю чуйте в прикачения файл.