Има битки, които никога няма да бъдат спечелени, но те трябва да продължават. Такива са битките между интелигентността и глупостта, между толерантността и агресивността. Срещата с другия трябва да е в хуманното, извън външните белези и идентичността. Това сподели световноизвестният писател и драматург Ерик-Еманюел Шмит, който гостува у нас.

Напред го движи, както неговата любознателност, така и страховете му. „Щастлив съм че се страхувам, защото когато престана да се страхувам, ще спра всичко“, каза още той. Ерик-Еманюел Шмит и директорът на Народния театър Мариус Донкин ще излязат заедно на сцената тази вечер в пиесата на Шмит „Господин Ибрахим и цветята на Корана“. 

Румен Радев се срещна с френския писател Ерик-Еманюел Шмит

Представлението е посветено на рождения ден на Мариус Донкин, който днес навършва 70 години. 

Има битки, които никога не се спечелват. Такава е битката между интелигентността и глупостта, между толерантността и агресивността. Но те трябва да продължат, каза Ерик-Еманюел Шмит в отговор на въпрос постижима ли е хармонията между различните религии, етноси и култури.

Това са битки, които нямат никога победител. Но красотата им не е в победата, а в причината за тези битки. Мисля, че в наши дни е много важно да се борим срещу невежеството, защото именно то води до агресивност и нетолерантност. Това, което разказва „Г-н Ибрахим и цветята на корана“ е срещата на едно еврейско дете с арабски бакалин. Вникнах в този си текст когато миналата година го играх в Ливан, в Бейрут. Хората плачеха. Плачеха, защото виждаха тяхната мечта каква да стане един ден страната им, такава каквато е била по-рано. Всъщност идеята, която трябва да възприемем и да прокараме, е, че никой не трябва да бъде сведен до една единствена идентичност. Когато г-н Ибрахим среща еврейското дете, той няма да види в него единствено един юноша и само един евреин. Така както детето няма да види в г-н Ибрахим само един старец или само един арабин. Те ще се срещнат в хуманното, извън външните белези и идентичността.

„Г-н Ибрахим и цветята на корана“ за Мариус Донкин не е спектакъл, това е диалог, всесърдечно споделяне и изповед пред публиката. И в този смисъл се превръща в нещо много важно, което не е представление, а е една истина, изключително необходима за нашия живот, заяви той.

Ерик-Еманюел Шмит сподели още, че това, което го определя най-добре, е неговата любознателност. Прави много неща - пише пиеси, романи, новели, снима филми, коментирал е и олимпийските игри. Прави всичко това, защото се страхува. Страхува се и от излизането си на сцената тази вичер в Народния театър.

„Да, много, много ме е страх. Но съм щастлив, че ме е страх. Защото когато престана да се страхувам, ще спра всичко. Страхът е създаден, няма значение дали от бог, от природата или от някаква случайност, за да може човек да мобилизира всичките си сили. Няма значение дали, за да избяга от нещо или за да се развива. Мариус, а ти страхуваш ли се?“

Мариус: „И аз се страхувам“

Да бъдем верни на себе си, колкото и трудно да е понякога, към това призова още Мариус Донкин. Той вижда смисъла именно в това - да научим нашите си уроци, да преодоляваме собствените си страхове и да вървим по нашия си път.

Интервю на Драго Симеонов със световноизвестния писател и драматург Ерик-Еманюел Шмит очаквайте в понеделник в Следобедния блок на Дарик радио

За повече новини и любопитни материали последвайте страницата ни във Фейсбук 

Абонирайте се и за канала ни в YouTube