Младите хора в България трябва да получат реално място в процеса на вземане на решения, а диалогът с тях да не се ограничава единствено до призиви за по-висока избирателна активност. Това заяви Емили Караколева – първият българин и първият представител на региона, избран за европейски младежки делегат към ООН.

20-годишната Караколева е част от сезон 13 на проекта на Дарик „40 до 40“. Мандатът ѝ като европейски младежки делегат е за периода 2026–2027 г., като тя представлява младите хора от целия Европейски съюз, а не само България. 

В интервю за Дарик Караколева разказа за работата си в Ню Йорк по време на Седмицата на високо равнище на Общото събрание на ООН. По думите ѝ голяма част от съществената работа на световната организация остава извън публичния поглед – в двустранните срещи, разговорите и дипломатическите контакти зад кулисите.

„Хората си мислят, че всичко в ООН се случва само в тази голяма церемониална зала, в която се виждат тежките речи, но истината е, че зад сцената се случват много по-интересни и интензивни неща“, разказа тя.

Караколева признава, че е критична към начина, по който функционира ООН, и подкрепя реформирането на организацията. Според нея международните институции трябва да бъдат значително по-близо до гражданите, а хората да разбират как решенията, вземани на глобално ниво, влияят върху ежедневието им. 

От България до ООН

Пътят ѝ до позицията преминава през конкурс между представители на държавите членки на ЕС. Всяка страна има възможност да излъчи свой кандидат, като българската номинация на Караколева е направена от Националния младежки форум.

От общо 27 национални кандидатури и представители на организации от младежкия сектор тя е избрана за един от двамата европейски младежки делегати. Другият представител е от Ирландия. 

Караколева продължава паралелно и образованието си в Американския университет в България, където интересите ѝ са насочени към журналистиката и политиката.

„Обичам да задавам въпроси“, казва тя и определя любопитството като един от основните двигатели в развитието си. Именно желанието да разбира процесите около себе си постепенно я насочва както към журналистиката, така и към политиката. 

„Младите трябва да бъдат на масата, когато решенията се вземат“

Един от основните проблеми, които Караколева откроява за България, е недостатъчното участие на младите хора в процеса на вземане на решения.

Според нея страната има нужда от консултативен орган към правителството с реално младежко представителство.

„Ние сме хората, които най-дълго време ще живеем с последствията от решенията, които се вземат днес. Не трябва да взимаме тези решения утре, когато сме готови. Ние трябва в момента да сме там, на масата, за да кажем каква е перспективата на младите хора“, заяви Караколева. 

По думите ѝ България разполага със силен и активен младежки граждански сектор, но достъпът му до институционалните процеси остава ограничен. Тя даде пример с младежките центрове и организации в различни градове, с които е работила при подготовката на свои позиции и изказвания.

Като младежки делегат Караколева е провеждала анкети и фокус групи, чрез които е събирала мненията на младите хора, а резултатите са залегнали в приоритетите и речите ѝ.

„В България има невероятни млади хора и те трябва да имат много по-голям достъп до процеса на вземане на решения, отколкото имат в момента“, подчерта тя. 

Според Караколева участието в обществения живот не трябва да се свежда единствено до това дали човек гласува на избори.

Необходима е по-голяма ангажираност с конкретните публични политики, тъй като решенията на институциите имат пряко отражение върху живота на гражданите. За целта сложните административни процеси трябва да бъдат обяснявани на разбираем език и да бъдат по-достъпни за обществото. 

Караколева признава, че институционалният диалог остава труден и бавен. Като една от причините посочва периодите на политическа нестабилност, при които започнати инициативи често се прекъсват при смяна на ръководството.

Въпреки това тя изрази надежда България скоро да има действащ младежки консултативен съвет, който да осигури по-пряко участие на младите хора в процесите на вземане на решения. 

Целия разговор чуйте във видеото