Двойни сметки за електроенергия ще заплащат повечето румънци от 1 юли, бият тревога румънските медии и прогнозират вълна от поскъпвания в резултат на промяната, предава БТА.

КЕВР утръди новите цени на тока и парното

Схемата, която държеше сметките за ток ниски, изчезва от днес, посочва в. „Зиарул финанчиар“ и припомня, че схемата за налагане на таван на сметките за електроенергия бе въведена през март 2022 г. на фона на избухването на войната в Украйна.

ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ НА ПАЗАРА, НО НЕ СЪВСЕМ

Официално Румъния либерализира пазара на електроенергия за битовите потребители на 1 януари 2021 г. Година по-рано (1 юли 2020 г.) бе либерализиран и пазарът на природен газ, припомня румънската секция на Радио Свободна Европа. 

Либерализацията беше изискване към Румъния съгласно правилата на ЕС, но имаше за цел също да засили конкуренцията и да доведе до нови инвестиции. 

За мнозина незабавният ефект беше взрив на сметките и лавина от невъзможни за разшифроване технически термини, припомня Радио Свободна Европа.

Скоро след официалната либерализация цените буквално избухнаха, а през октомври 2021 г. правителството, оглавявано от либерала Флорин Къцу, реши да започне да компенсира сметките на битовите потребители.

Войната в Украйна задълбочи енергийната криза и през март 2022 г. румънското правителство въведе схема за компенсиране на разходите за енергия и за предприятията.

Оттогава мярката бе удължавана неколкократно - до днес. За природния газ схемата за компенсации ще изтече на 31 март 2026 г.

"Отвъд цялата дезинформация, тази схема за ограничаване и компенсиране осигури на румънците четвъртите най-ниски цени на природния газ в ЕС и петите най-ниски цени на електроенергията за домакинствата. Тези данни са верни и идват от Евростат", заяви бившият министър на енергетиката Себастиан Бурдужа.

Неговият приемник на поста Богдан Иван смята все пак, че мярката е била несправедлива.

„(…) Един милиардер, един търговски център и един възрастен човек с пенсия от 1500 леи (577 лв.) се ползваха от една и съща схема за подкрепа от румънската държава“, коментира миналата седмица новият министър на енергетиката.

КОЛКО СТРУВАШЕ ТОВА НА ДЪРЖАВАТА?

Над 30 милиарда леи (6 млрд. евро) е струвала на румънския бюджет схемата за компенсация на цените на електроенергията и газа през трите години от въвеждането й, посочва Радио Свободна Европа и изчислява, че това е близо 1,7 процента от брутния вътрешен продукт на Румъния. 

Румъния обаче не може да си позволи повече излишни разходи, след като миналата година бюджетният дефицит достигна 9,3 процента и заплашва да лиши страната от достъп до така необходимите европейски фондове.

Румъния е в процедура за прекомерен дефицит от 2020 г. и се ангажира пред Европейската комисия със седемгодишен план за поетапното му намаляване под 3 процента от БВП до 2031 г. Бюджетът за тази година предвижда дефицит от 7 на сто, но местни и чуждестранни експерти признават, че тази цел няма да бъде изпълнена. Европейската комисия прогнозира, че дефицитът на Румъния ще достигне 8,6 процента през тази година и 8,4 процента през следващата. 

Новото правителство, начело с временния лидер на Национално-либералната партия Илие Боложан, се опитва да овладее ситуацията, но още с първите мерки за икономии се сблъска с протести и недоволство.

„ФАКТУРИТЕ НА УЖАСА“

В. „Евениментул зилей“ пише, че мнозина вече наричат новите сметки за ток „фактурите на ужаса“.

Крайната сметка за електроенергия ще нарасне с поне 100 процента за около половината от домакинствата. Основната промяна е в начина, по който се изчислява цената на чистата енергия, която вече няма да бъде ограничавана или субсидирана, а ще се основава директно на цените на свободния пазар. Самият енергиен компонент вече ще съставлява около 50 процента от общата сметка в сравнение с едва 20 процента досега, пояснява „Евениментул зилей“.

За потребителите тази промяна е още по-трудна за разбиране, тъй като сметката за енергия вече е един от най-сложните документи, които те получават всеки месец. Самият брой на елементите на разходите, като пренос, разпределение, вноски, акцизи и ДДС, затруднява реалното разбиране на крайната цена, а прозрачността на доставчиците често е недостатъчна, посочи в анализ в. „Зиарул финанчиар“.