„Осемдесет и девет думи“ / „Прага, една изчезнала поема“

Есетата в настоящото издание, озаглавени „Осемдесет и девет думи“ и „Прага, една изчезнала поема“ (превод: Росица Ташева, художник: Стефан Касъров, стр. 88, цена: 16 лв.), са много лични. Индивидуалният речник винаги изразява същината на личността. Това е още по-вярно в случая с Милан Кундера, който виждаше книгите си публикувани на език, на който не са били написани, и по необходимост се взираше във всяка дума. Доказателство за значението, което той отдаваше на речника, е фактът, че по-късно, в „Изкуството на романа“, той го оформя в отделна глава, съкращавайки го с около една трета.

Има определени ключови думи, които Кундера повтаря в своите романи и чрез това повторение произвежда смисъл, разкривайки нови пластове и аспекти на съществуването. В „Книга за смеха и забравата“ например тези думи са: забрава, смях, ангели, литост, граница. Да откриеш Аза в романите на Кундера, означава да схванеш същността на даден екзистенциален проблем. А екзистенциалният код на този или онзи герой се състои от определени ключови думи.

ДЕФИНИЦИЯ. Смисловата постройка на романа се поддържа от арматурата на няколко абстрактни думи. Ако не искам да се изгубя в мъглявината, в която всички си мислят, че всичко разбират, а нищо не разбират, аз трябва не само да подбера тези думи с изключителна точност, но и да ги дефинирам и предефинирам. Струва ми се, че романът често не е друго, освен дълго преследване на няколко убягващи ни дефиниции.

ИРОНИЯ. Кой персонаж е прав и кой греши? Непоносима ли е Ема Бовари? Или смела и трогателна? Няма отговор. Романът е по самата си същност иронично изкуство, което означава: неговата „истина“ е скрита, непроизнесена и непроизносима. Човекът желае да види опростения образ на света, в който доброто да е ясно разграничено от злото. С Донкихотовия героизъм романът се противопоставя на това неизкоренимо изискване, разкривайки ни същностното двусмислие на всичко човешко. Иронията не е лична нагласа на един или друг писател. Тя принадлежи на романа като изкуство. Иронията = начинът да покажеш двусмисленото.

Колкото до есето „Прага, една изчезнала поема“,  достатъчно е да се прочете този затрогващ и великолепен текст, за да се разбере какво е представлявала за Кундера чешката столица. Тук писателят описва благоприятната културна среда, от която произлиза и която е подхранвала спецификата на творчеството му, описва богатството на една култура, родена от „малка нация“, но придобила универсална стойност. Тук намираме същата тревожна носталгия като в „Похитеният Запад“, двойната присъда над „съветската цивилизация“, преследвала и задушила тази култура, и над Западна Европа, не пожелала да я признае, нито дори да я опознае.

Прага, този драматичен и болезнен център на западната съдба, бавно се отдалечава в мъглите на Източна Европа, към която никога не е принадлежала. Тя, първият университетски град на изток от Рейн, през XV век сцена на първата голяма европейска революция, люлка на Реформацията, град, причинил избухването на Трийсетгодишната война, столица на барока и на неговите безумия, тя, която през 1968 година напразно се опита да ориентира на запад внесения от студа социализъм. 

Милан Кундера (1929-2023) не се възприемаше като историк, нито като пророк, а като изследовател на живота. Затова няма съмнение, че „Шегата“, „Животът е другаде“, „Книга за смеха и забравата“, „Самоличност“, „Смешни любови“, „Валс на раздяла“, „Бавно“, „Незнанието“, „Непосилната лекота на битието“ и „Безсмъртие“ ще се четат и препрочитат през поколенията. Те принадлежат към един безкраен ерудиран диалог със себе си през вглеждане в множествения образ на твореца изгнаник. Населени с герои, които преоткриват или митологизират собствения си живот, книгите на Кундера въвличат читателя в самия акт на писане и пораждат каскади от въпроси. Не по-малко притегателни и богати на теми и мотиви са есеистичните му текстове: „Завесата“, „Една среща“ и, разбира се, „Изкуството на романа“. 

През ноември 1985 г. есето „Осемдесет и девет думи“ е включено в поредицата „Думите под думите“, основана от Мишел Турние, заедно с „Малка лексика на креолския език“ от Ж.М.Г. Льо Клезио. Есето „Прага, една изчезнала поема“, вече е издадено във втория брой на списанието от юни 1980 г. По думите на Пиер Нора сега, когато Милан Кундера вече не е сред нас, тези два текста, преиздадени едновременно, ни го връщат в неговото най-ярко присъствие: „Нека някои да ги открият като най-доброто въведение в романовата вселена на писателя, а други да си припомнят унищожителната му ирония и проницателните му преценки.“