"Съдебната система отразява малко по-трайни състояния, вярвания, ценностна система, идентичност на обществото. Но и едните, и другите са такива, каквито сте и вие. Съдът живее в същото общество, чете същите вестници, среща същите съседи, пътува в същия градски транспорт и се облъчва от същите обществени мнения, които битуват в обществената среда. Така че ако обществената среда е толерантна и насърчава такъв тип замърсено говорене за правосъдие, ако изземва функциите на съд на кръчмарската маса и не разбира, че налагането на уличното мнение върху съдебен акт вреди върху правата и демокрацията на всички, това е един от преките пътища към диктатура, то тогава вие няма как да искате от съда да не се влияе. Съдът е човек като всички останали", обясни доц. д-р Ива Пушкарова в ефира на Дарик за напрежението, което социалната среда и обществените настроения често съдават в правосъдната система.
Съдът има по-голяма подготвеност да бъде обективен и безпристрастен, да се пази от такъв тип влияние, но никога не можем да го изключим, обясни още преподавателят по наказателно право.
"Така че е хубаво да не поставяме съдиите си постоянно пред все по-големи предизвикателства", обобщи тя.
На въпрос медиите пречат ли понякога на правосъдната система с гръмкото отразяване на някои дела, доц. д-р Ива Пушкарова отговори така:
"Честно казано да. Всъщност не понякога, а винаги. Моето мнение на изследовател е такова, тъй като аз не съм видяла дело, което да е спечелило от своята публичност. Смятам обаче, че този случай трябва да го отделим от случаите, в които медиите са имали роля при сигнализирането за извършено престъпление. Там роляата е сериозна, много важна, с голямо уважение се отнасям към нея. Говорим за случаи, които вече са станали предмет на разследване. Особено опасно е търсенето на сензацията в началото. А сензацията в началото е лесна за откриване. Защото случаят е още много близък до театъра и до събитието на престъплението. Засегнатите страни са още под влияние на станалото - и едната, и другата страна често пъти. Това води до емоционални изблици и те захранват интереса, вниманието. Въпросът е за какво се полазват. Правосъдието е нещо бавно и хладно. То трябва да бъде оставено достатъчно време с цялото уважение към цялостната дейност, за да може да се прецени дали крайният резултат е адекватен или не. Но ние виждаме, че медийният интерес е непропорционално силен в началото и почти отсъства на края. Би трябвало да е обратното."
Целият разговор чуйте в прикаченото видео.
