От Пловдивската митрополия изразяват благодарност към ръководството на Военномедицинска академия – София и лично на генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, на проф. д-р Николай Петров - началник на катедра „Анестезиология и интензивно лечение“, на лекарите и медицинския персонал в интензивното отделение, за старанието и грижите, които са положили за Светейшия патриарх.
Духовниците призовават православните християни да отправят искрена молитва за душата на патриарх Неофит, който „бе достоен продължител на делото на своите именити предшественици в най-новата ни църковна история“.
След кончината на патриарха на Българската православна църква, Светият Синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член, който трябва да бъде обявен в 7-дневен срок. Избраният наместник-председател, заедно със Светия Синод извършва необходимото за провеждането на избор на нов патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца.
Кандидат за патриарх и Софийски митрополит може да бъде всеки епархийски митрополит, който е навършил 50 години и е управлявал епархия поне 5 години. Той трябва „да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред“.
Българската православна църква има общо 15 епархии, като 13 от тях са в страната - Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска. Задграничните са Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно- и Средноевропейска епархия.
От всички митрополити деветима отговарят на посочените в Устава на Българската православна църква изисквания, като между тях е и Пловдивският митрополит Николай.
Българският патриарх се избира от Патриаршески избирателен църковен събор, на който присъстват всички митрополити и епископи; както и петима представители от всяка епархия (трима клирици и двама миряни), а от Софийската епархия те са десет. В събора участват и избрани духовни лица от Рилския, Бачковския и Троянския манастир, по един монах и една монахиня от всеки епархийски манастир и по един представител на средните духовни училища. Точната дата на Патриаршеския избирателен събор определя синодът, който изпраща окръжно до митрополитите да свикат във всяка епархия, в определен неделен ден епархийските избиратели.
Представителите от всяка епархия се избират с тайно гласуване и с мнозинство повече от половината присъстващи, тези от манастирите се посочват от игумените, а от средните духовни училища – от ръководителите им.
Светият Синод заседава най-малко седем дни преди определения ден за избор на Български патриарх и Софийски митрополит. С тайно гласуване се определят първите трима епархийски митрополити, които отговарят на изискванията и са най-достойни да заемат патриаршеския престол. Когато двама митрополити получат по равен брой гласове, гласоподаването се повтаря само за двамата, докато един от тях получи мнозинство повече от половината от гласовете на всички митрополити.
Окончателният изборът на партиарх става на Патриаршеския избирателен църковен събор, свикан от Синода в Синодалната палата в определения неделен ден. На него трябва да присъстват най-малко три четвърти от всички членове на събора, които гласуват тайно за един от тримата претенденти. Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на избирателите, се обявява от наместник-председателя на Синода за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.
