На 13-ти декември се почита паметта на Света Девойка Лукия (Лучия, Лусия) от Сиракуза, заедно с паметта на Свети Герман, роден в православна Русия, проповядвал Божието слово на Алеутските острови и на Аляска и починал блажено през 1837 г.
Легендата разказва, че Лусия още като девойка дала таен обет за безбрачие. Като навършила пълнолетие, майка ѝ я сгодила за богат жених, но Лусия отхвърлила брака. За да си отмъсти, годеникът ѝ направил донос пред римските власти, че тя е християнка, след което Лусия била арестувана и измъчвана, за да се откаже от вярата си.
Присъдата над нея била да бъде затворена в публичен дом и да бъде принудена да проституира. За да не го допусне, тя избожда очите си, след което за наказание е обезглавена през 304-та година.
Поредният празник на Светлината, след келсткият Сауин и будистлият Ден на просветлението "бодхи", е свързан със Санта Лусия - Светица, посветила живота си на християнството и загинала мъченически за вярата си. Светицата се счита покровителка на писателите и болните от очни болести хора. Денят в нейна памет се отбелязва изключително тържествено във всички скандинавски страни. Ритуалът изисква младо момиче да се облече изцяло в бяло (символ на чистота и непорочност), а на главата си да носи корона от свещи, следвано от група други момичета - посестрими.
Денят в памет на Света Лусия по Юлианския календар е най-късият ден с най-дългата нощ в годината.
Именно от там идва поверието, че Санта Лусия "прехвърля дните" и "носи светлина".
