Денят на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг се отбелязва от 2005 г. в памет на лекарите и медицинските специалисти, които за загинали при изпълнение на служебния си дълг. Поводът е, че на 15-ти август 1963 г., д-р Стефан Черкезов изважда от катастрофирал, горящ автобус 47 души, като той е единственият починал при инцидента поради тежките си изгаряния.

На 15-ти август 1963-та година между Велико Търново и Горна Оряховица става тежка автомобилна катастрофа. Разхлопан и претъпкан с пътници автобус се блъска в камион и избухва в пламъци. В автобуса е пътувал младият лекар на с. Стрелец, Великотърновско - д-р Стефан Черкезов, който отива на служебно съвещание в окръжния център.

Съдбата е била милостива към него, тъй като той се намира близо до вратата и при жестокия инцидент е изхвърлен през нея навън от взривната вълна, без почти да пострада. Човешкият му и лекарски дълг обаче надделяват и д-р Стефан Черкезов се хвърля в автобуса-факла, за да спасява ужасените от огнения ад хора. Пламналата му коса, найлоновата риза, която се стопява по тялото му и допълнително влошава изгарянията, не го възпират и той всеотдайно и сърцато изважда пътници от автобуса, като спасява 47 души.

Когато от Велико Търново и Горна Оряховица пристигат спасителните линейки, 26-годишният медик, сам нуждаещ се от спешна помощ, започва да пренася пострадалите с носилки и отказва да бъде транспортиран, за да помогне и на последния нуждаещ се. Накрая остава съвсем сам и тръгва под жаркото слънце пеша. По пътя го пресреща върнала се специално за него линейка.

Пристигнал в хирургичното отделение на болницата, той отпраща втурналите се към него лекари с думите: “Колеги, оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти!” Рано сутринта на другия ден, 16 август,  д-р Стефан Черкезов издъхва в адски мъки и в пълно съзнание. Край леглото му е младата му съпруга Лидия. Тя е свидетел и на последните му думи: “Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи и нека да бъде горд с мене -  показах се като истински лекар…”.

Така завършва краткият живот на д-р Стефан Черкезов, роден на 26 април 1937 година във Виноград, Великотърновско. Лекарският му стаж също е кратък. Започва работа на 1 януари 1963 година, мечтае да помага на хората като хирург, а за поколенията завинаги остава като пример за проявена жертвоготовност и човеколюбие - и като патрон на областната болница във Велико Търново.

В началото на 2006 година по инициатива на в. “Български лекар”, датата 15-ти август е обявена за ден на д-р Стефан Черкезов и лекарите, загинали при изпълнение на служебния си дълг.