На 1 септември православната църквата отбелязва Симеоновден.

Християнският празник в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.

Симеоновден се счита за земеделската Нова година, когато започват есенната оран и сеитба и събирането на орехи.

Народните обичаи повеляват сутринта на 1 септември жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.

Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома". Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата - ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с "пълно", житото ще роди много зърно.

Св. Симеон бил роден през 357 г. в Мала Азия. На 18-годишна възраст постъпил в манастир, след което заживял в планинска пещера в пост и молитва.

По-късно решил да се изолира напълно от света, построил каменна кула, висока 40 лакти, и заживял в килия на върха ѝ, заради което бил наречен Стълпник.

При него идвали много хора, които като чували пламенното му слово, "си тръгвали изцерени от болести и освободени от заблудите си. Езичниците строшавали пред очите му идолите си и заживявали по Божиите закони".

Св. Симеон Стълпник починал на 103-годишна възраст. На 1 септември църквата почита и майка му – Св. Марта.

Българите наричат празника "Симеоновден", "Летни Симеоновден", "Симеон орач", "Симеон сърп" и на него започва есенната оран и сеитба.

В навечерието на празника стопаните занасят в черквата семената за посев, за да бъдат осветени.

Семената се изсипват в нови, чисти чували, като в тях слагат стрък босилек, чесън, плодове, орехи, червен конец, сребърни парички. Така според народните представи ще се стимулира буйният растеж на посевите.

Българите наричат празника "Симеоновден", "Летни Симеоновден", "Симеон орач", "Симеон сърп" и на него започва есенната оран и сеитба.