От древността до днес, на 29 юни Светата Църква извършва тържествена литургия в прослава на „учителите на света – първопрестолните апостоли Петър и Павел”, както се пее в тропар за празника.
Тези двама апостоли наричаме още първовърховни, защото в степенуването им по заслуги, светата Христова Църква им отрежда място на върха; наричаме ги още славни и всехвални. Никой обаче не може да им даде по-голяма възхвала от тази, с която сам Иисус ощастливява всеки един от тях поотделно, наричайки Петър „камък” / Ев. Матей 16:16-18 и Ев. Иоан 1:40-42 /, а Павел „избран съд” /Деянията на Апостолите 9:11-15 /.
За най-важните за християнството моменти от живота на апостол Петър свидетелстват Евангелията на евангелистите Матей, Иоан и Лука, като Лука свидетелства за апостол Петър и в книгата си „ Деяния на светите апостоли”.
За живота на апостол Павел научаваме само от „ Деяния на светите апостоли”.
Апостол Петър е роден в Галилейския град Витсаида, но след като се оженва се премества в Капернаум, в селото на жена си, което Христос ще избере за център на служението Си в Галилея. От Евангелията на Матей, Марк и Лука научаваме, че Петър живее в къщата на тъщата си, защото когато тя се разболява от огница, самия Христос я изцелява. Еврейското име на Петър е Симон. Негов брат е апостол Андрей, наречен Първозвани, защото пръв открива Месията и тръгва след него. Двамата братя и баща им Иона са рибари. Петър е най-възрастния от дванадесетте Христови ученици, неук и беден, но с бързи реакции и с прозорлив ум, за което свидетелства евангелистът Матей: „Иисус питаше учениците Си: а вие за кого Ме мислите? Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог. Тогава Иисус отговори и му рече: Аз ти казвам: ти си Петър /в превод от латински означава камък/, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно…"/ Ев. Матей 16:15-19/.
Възпламеняващ по натура, Петър често говори от името на останалите Апостоли и моли Учителя да им тълкува смисъла на тайните на вярата. Той е любим Христов ученик, честен и ненадминато продуктивен в Неговото име, както и всеотдаен до отричане от себе си. За тези му качества Петър, заедно с апостолите Иоан и Иаков, е избран от Учителя да Го види в божествената Му слава на планината Тавор.
Въпреки цялата си любов и отдаденост към Иисус, свети Петър не е могъл да надмогне обзелия го страх и ужас в нощта на предателството на Юда и трикратно се отрекъл от Него. Но след това с много сълзи и дълбоко разкаяние изстрадал слабостта, която проявил. Благодарение на разкаянието си, при третото появяване на възкръсналият Христос пред учениците Му, Петър си възвърнал Апостолството и Иисус му възложил „да пасе” Неговото духовно стадо и го поканил да Го следва: „върви подире Ми” / Ев. Иоана 21:15-19/. Обръщайки се по този начин специално към Петър, Учителят определя първовърховенството му, а също и заслугата му за единството на Църквата, защото Апостол Петър, като уравновесен и последователен в делата си „умеел да държи в един сноп пожънатите от ръката му житни класове”. Тази е и символиката на последният Петров улов на риба - в мрежата на християнството се хващат „ едри риби на брой сто петдесет и три” – толкова, колкото са познатите за старите времена народите. И както свидетелства евангелистът Иоан, „мрежата се не съдра” / Ев. Иоана 21:11 /.
След Възнесение Господно и след слизането на Светия Дух върху апостолите на Петдесетница, Апостол Петър впрегнал всичките си усилия и работил неуморно за разпространяването на Христовата вяра, както впрочем и останалите апостоли. За да проповядва Евангелието, извървява безкрайни и трудно проходими пътища в Иудея, Антиохия и Понт, в Галация, Кападокия и във Витиния, и стига чак до Рим.
Макар и най-възрастен от всички Христови ученици, Апостол Петър решително се противопоставя на решенията на Апостолския събор в Йерусалим през 51 г. и успява да убеди множеството на участниците да се съобразят с обичаи и традиции на езичниците, в полза на които с много примери от живота им се застъпват още и Апостолите на езичниците - Апостол Павел и съратникът му Варнава.
Навсякъде където минава, св. Петър основава църкви, затвърдявайки чрез тях вярата и надеждата на първите християни. А когато не могъл да стигне до братята по вяра, хванал перото и написал две съборни послания, които са част от Новия завет и са безценно помагало за християнското учението.
Великият рибар завършва апостолския си път в града на цезарите – Рим. На 29 юни 67 година, по времето на най- големите гонения на християните от император Нерон, приема смъртта на мъченик за Христовата вяра
На Ватиканския хълм, там където днес се издига великолепната църква, която носи неговото име, върховният от Апостолите е разпънат на кръста с главата надолу по свое искане, защото не могъл да приеме дори и в смъртта си да е равен на своя Учител.
Ако св. Петър е първият от Апостолите, то св. Павел е последният. Но не последен по значимост, а по удостояване в апостолство. Въпреки това, когато говори за себе си, той се нарича малък и незначителен, каквото на латински език означава думата „павел”. Това име приема след обръщането си в християнската вяра, защото се чувства незначителен и малък в сравнение с Христос по смисъла на казаното от Иоан Кръстител: Той трябва да расте, пък аз да се смалявам / Ев. Йоана 3:30 /. Св. Павел бил учен мъж, фарисей и равин, родом в град Тарс в провинция Киликия в еврейско семейство. В еврейската общност е известен с името Саул (Савел). Но понеже по рождение е римски гражданин, той подписва включените в Новия завет четиринадесет свои послания с името Паулус /Павел/.
В книгата „Деяния на Светите Апостолите” евангелистът Лука ни представя Савел първо като юноша. Той е момъкът, който пази дрехите на юдеите, съблекли ги, за да им е по-лесно да замерят и убият с камъни св. Архидякон Стефан – първомъченика за Христовата вяра. Младият Савел не само одобрява това им поведение, но според евангелиста дори е най-ожесточеният от всички. Самият той ще преследва последователите на Христа непрекъснато, с много омраза и с целия фанатизъм на своето възпитанието в праотеческата вяра. Но на път за Дамаск, от където трябвало да върне за разправа в Иерусалим тамошните християни, изведнъж Савел е ослепен от много ярка светлина и падайки на земята чул глас, които му казал: Савле, Савле, защо ме гониш? А на въпроса му: Кой си ти, Господине, Господ му казал: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за теб да риташ против ръжен. След три дни Савел се покръстил, защото Господ го избрал за съд, който да носи името му пред народи, царе и синове Израилеви. Изпълнен с Дух Светий и прогледнал, Павел, както вече се наричал, веднага наченал да проповядва в синагогата в Дамаск, че Иисус е Син Божий / Деяния 9:3-20 /.
От този момент Павел се доказва като ненадминат и боговдъхновен проповедник на християнската вяра и един от най-големите Апостоли на Христос. Благовестява в Юдея, Антиохия, Ефес, Кипър, Листра, Галация, Понт, Атина, Асос, Коринт, Македония, Патра. Посещава остров Крит, остров Малта и Иберийския полуостров. В безкрайните си и изтощителни пътешествия изтърпява всякакви премеждия, обиди, гонения, нерядко и побоища, лежи в тъмницата, гладува и жадува. Освен всичко това той по рождение има едно физическо страдание / ” жило в плътта „ /, което прима като пълно проявление на божията благодат, защото то не му позволява да се превъзнася, както сам казва / II Коринтяни 12:5-10 /. До края остава смирен и скромен. За всичко което върши казва, че го върши с Божията благодат: С благодатта на Бога съм това, което съм / І Кор. 15:10 /. На всякъде където минава основава християнски общности, за които после се грижи постоянно, напътствайки ги и съветвайки ги директно или чрез своите четиринадесет послания. Посланията му съдържат безброй съвети и обяснения по най-важните църковни, морални и социални проблеми, както и за организирането на Христовата църква. От евреите в християнските общности е наречен апостол на езичниците. А и самият той казва: На мене, най-малкият от всички светии, се даде тая благодат - да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово (Еф. 3:8).
Апостол Павел не само благовестява ден и нощ, но и се труди физически; работи, за да помага на себе си и другите. Прощавайки се с ефеските църковни презвитери в Милит, той казва: От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха: сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце (Деян. 20:33-34). Най - голямата му постоянна грижа е: да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат (Деян. 20:24). Въпреки това през целия му живот споменът за злините които причинил на Светата църква не му давал покой: Аз съм най-малкият от апостолите — пише той в Първото си послание до коринтяни - и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Църквата Божия" (1Кор. 15:9).
При същия император Нерон, в същата 67 година и в същия град Рим, Апостол Павел също приема мъченическа смърт. Но поради това, че е римски гражданин не е подложен на страдания, а главата му е отнета с меч.
На много от православните икони двамата Апостоли са изобразени в братска прегръдка. Тази прегръдка, както и последният улов на риба на Апостол Петър, също е символ на неделимостта на Светата Църква. Подражавайки на Христос, както ни съветва Апостол Павел, нека днес, в деня на големия християнски празник, се опитаме да приемем изцяло Неговата волята да сме напълно единни. Честит празник !
Текста подготви адвокат Малина Караджова.
