Петата седмица и Петата Неделя на Великия пост са подготовка за Страстната седмица. В Евангелското четиво на Петата Неделя се казва, как Господ на път за Йерусалим, открил на учениците Си това, за което им говорил нееднократно, и отново потвърдил, че Неговият път е път на кръста, страданието и смъртта, и че първосвещениците и книжниците ще го предадат, ще Го поругаят и оплюят, ще Го бият и разпнат, и на третия ден ще възкръсне...
В петата неделя от Великия пост, православната Църква почита паметта на преподобната Мария Египетска.
Тя е родена в Египет. На петнадесет години напуска бащиния си дом и се отдава на напълно свободен и порочен живот, изцяло предаден на греха. Но всеблагият Господ, който не иска смъртта на грешника, а той да се обърне и да бъде жив, проявил своята милост, като избавил девойката по чуден начин от тинята на греха.
Подтиквана от своята гордост и порочност, тя се качила на кораб, на който пътували поклонници за Йерусалим, като се опитала с лекото си поведение да ги съблазни. Пристигайки в светия град, заедно с поклонниците и тя се отправила към Божи гроб. Тук пред входа на храма настъпва преломният момент в нейния живот, когато невидима сила не й позволява да влезе в храма. В този момент в нея заговаря съвестта и тя с ужас вижда цялата мерзост на своя порочен живот.
Покайвайки се и виждайки образа на света Богородица в иконата над входа на храма, тя паднала ничком и с горещи сълзи на разкаяние молила Великата застъпница на християните да се застъпи и за нея пред божествения й син и да получи позволение да се поклони на Честния кръст, като обещала да не греши повече и да предаде целия си живот в служба на Бога.
Сърдечната й молитва била чута и тя свободно влязла в храма, където се поклонила на Господния кръст. В това духовно настроение, преподобна Мария излязла от храма и се отправила към Йорданската пустиня, където в пост, молитва и въздържание преживяла целия си живот.
Петата неделя от Великия пост ни припомня житието на св. Мария Египетска, защото то е в много близка връзка с борбата срещу греха, съзнанието за него и покаянието, които са особено необходими през Великия пост.
Преподобната Мария преживяла 47 години без подслон в страшната пустиня между диви зверове, хранейки се с три хляба и корени, но придобивайки толкова силна молитва, че се възнасяла от земята до небето, и така от велика грешница достига до стъпалото на голяма светица, сочена от църквата за пример.
