Европейската комисия (ЕК) многократно изрази своята голяма амбиция, която иска да види и в Стратегическите планове на държавите членки, относно дигитализацията и цифровизацията на стопанствата в периода 2023-2027 г. Какво успя да свърши България и как ще се осъществи цифровата трансформация на земеделските стопанства след 2023 г.?
Гласувайте: Доволни ли сте от работата на министър Иван Иванов и екипа му?
Темата коментира Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации и основател на цифровия иновационен хъб за земеделие - АгроХъб.БГ, в уебинар на тема "Цифровизация на българското земеделие в ОСП 2023 - 2027".
Боянова разясни, че по Втори стълб на ОСП 2023-2027 се предвиждат интервенции за цифровизация на земеделските стопанства.
“Това са 4 схеми, които ние сами сме си избрали. Можеше да имаме и повече интервенции, дава се възможност, но ние сме си избрали следните: Консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет; Професионално образование и придобиване на умения; Подкрепа за оперативни групи в рамките на ЕПИ; Инвестиции в земеделски стопанства.
По всички тези интервенции, които са свързани с цифровизацията, имаме ключова бележка от ЕК, че всъщност трябва да обясним по-подробно начина, по който ще подходим към цифровизацията. ЕК казва, че трябва да се обяснят по-добре действията по трансформация на селскостопанския сектор и на селските райони. Цифровите иновации, включително бюджета за цифрова стратегия и да се обясни как ще бъде преодоляно цифровото разделение между малките и големите земеделски стопанства и как ще бъдат преодолени други разделения - секторни, селски, градски, възрастови и т.н.
За мен не е поставен достатъчно амбициозно въпросът с цифровизацията на земеделските стопанства в Стратегическия план. За мен тези интервенции не са достатъчни особено при мярката “Инвестиции в земеделските стопанства”, която всъщност включва всякакви видове инвестиции, включително за внедряване на нови технологии, но никъде не пише, че цифровите технологии ще имат приоритет. Според мен това не е достатъчно и смятам, че ЕК също счита, че нямаме достатъчно амбиция, четейки техните коментари”, смята Боянова.
Тя припомни, че по време на изготвянето на Стратегическия план беше включена интервенция под името “Инвестиции в дигитализация на земеделските стопанства”. Впоследствие обаче тя отпадна.
Повече за интервенциите
По интервенцията за оперативните групи в рамките на ЕПИ могат да бъдат изпробвани цифровите технологии. В тази мярка се покриват разходите за създаване на оперативна група (до 15 000 евро) и за изпълнение на проекта (до 400 000 евро).
“По тази мярка имаме коментар от ЕК. Комисията иска да види повече участие на консултанти, защото в момента имаме лимитиране до земеделски стопанин и научна институция. Идеята е да се даде възможност за повече иновации и хора да бъдат включени в тези оперативни групи”, обясни Боянова.
Интервенцията за инвестиции, по която най-вероятно ще има приоритет за цифрови технологии, без да е изрично записано, прилича на сегашната подмярка 4.1. Разликата е, че от 2023 г. вече всички стопанства ще бъдат разделени на база СПО на малки, средни и големи. Размерът на финансовата помощ и на допустимите разходи на самия проект намалява с големината на стопанството.
Финансовата помощ може да бъде увеличена с до 5% за проектни предложения, които се изпълняват от чувствителните сектори. А минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 15 000 евро.
При инвестициите в земеделски стопанства, които са насочени към опазване на околната среда, финансовата помощ може да се увеличи с до 10%, ако проектът се изпълнява от бенефициент, попадащ в чувствителните сектори.
А по какъв начин трябва да се осъществи цифровата трансформация на едно земеделско стопанство?
“Земеделският стопанин трябва да бъде консултиран относно цифровите технологии - какви точно, за решаване на какъв проблем, трябват ли му наистина? Важни са и цифровите умения, които има съответният стопанин, като затова има и специална интервенция. После той може да иска да тества една цифрова технология и това е добре за него. Тук е интервенцията за оперативните групи в рамките на ЕПИ, която му дава възможност да експериментира с цифровите технологии за определен период от време преди да отиде да си го купи в последната интервенция - инвестиции в земеделски стопанства.
Всички тези интервенции особено консултирането, професионалното обучение, иновациите по ЕПИ, би трябвало да ни помогнат да укрепим връзките между всички участници в нашия сектор, които са отговорни за иновациите и цифровизацията. Оттам пък да направим връзка и всички те да работят в една система за знание и за иновации или AKIS. Като коментар по нея също имаме бележки от ЕК, че не е достатъчно добре разработена и трябва да положим повече усилия в следващия програмен период”, заключи Боянова.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
