Танцовите ансамбли и изпълнителите на българска народна музика  е добре да представят автентичните български носии от всеки край на страната. Много често те са стилизирани или съдържат само елементи на характерното за съответния край облекло на старите българи. Процесът по пълно възстановяване на една носия понякога продължава дълго, защото дори и музеите в България рядко притежават в колекциите си такива. Изключително трудно е в днешно време да се съберат всички части на една българска носия, разказа пред Дарик Петър Петров, издател и създател на Фондация Живите български корени, но и любител етнограф, изследовател на народните обичаи и традиции. Част от мисията на екипа на фондацията  е свързана и с популяризиране на красотата на традиционното българско облекло през последните над 100 години.  Петър Петров издава и едни от най-красивите календари в България, като снимките в него са именно с автентични български носии.

Понякога една носия се събира повече от 5-6 години, а всяка от  тях дава изключително много информация за момата, която я е носила - от какъв род е била, какъв е нейният социален статус, колко сестри са били в семейството, какво е финансовото състояние на домакинството и др. Годишните календари се снимат поне година по-рано, разказа още той.

„Девойко, мари хубава!“ е календарът за 2024 година. Той носи послание за духовната красота и сила на българската жена. Главен консултант при издаването му е доц. д-р Ангел Янков директор на Регионален Етнографски музей – Пловдив:

„Някогашните носии, отделни техни елементи, а също и украсата им, са наситени със символика – те могат да предпазват или да допринесат за плодородието по нивята, приплода по добитъка и благополучието на семейството. Не случайно дрехите са наричани втора кожа на човека и са смятани за негов двойник. Затова функцията им е не само да защитават тялото от студа, а имат и скрит магически смисъл. Всяка носия разказва своята история…“

Ето и носиите, които представя календарът за 2024 г.:

Още за мисията на Петър Петров и изследователската му дейност като любител етнограф, може да чуете от разговора му с Лалка Златанова в студиото на Дарик Пловдив.