Първата и единствена българска археологическа мисия в Египет продължава работата си за десети сезон. Ръководителят й доц. д-р Теодор Леков и заместникът му доц. д-р Емил Бузов вече са в Луксор, където от 2012 година изследват гробницата на древноегипетски жрец от епохата на могъщия фараон Рамзес Велики. 

Учените от Българския институт по египтология към Нов български университет представят страната ни сред археолозите от цял свят, които работят в т.нар. Долина на сановниците в близост до Долината на царете.

Снимка: доц. д-р Теодор Леков

Работата на такъв обект всеки ден е предизвикателство, защото всеки ден се сблъскваме с нещо ново и неизвестно, заяви за БТА доц. Леков. Един от най-вълнуващите моменти по време на проучванията е навлизането в съседна неизвестна до този момент гробница през отвор в подземните помещения.

След дълги години на разкопаване и проучване на подземните пространства, шахтите и камерите, вече втори сезон българските учени  реставрират гробницата на жреца Пиай от епохата на Рамзес Велики. Теодор Леков и Емил Бузов се връщат около 3300 години назад във времето, за да открият ново познание за живота на древните египтяни. 

“При последния ни сезон, непосредствено преди пандемията от Ковид-19 да се разрази по света, успяхме да започнем реставрацията на фасадната част на гробницата. През този сезон ще се занимаваме с реставрацията и консервацията на вътрешните помещения, както и с множество други конкретни задачи, защото изследването на такъв обект е сложен процес и изисква извършването на разностранни дейности,” обяснява д-р Леков. 

Снимка: доц. д-р Теодор Леков

“Работата на такъв обект всеки ден е предизвикателство, защото всеки ден се сблъскваме с нещо ново и неизвестно, т.е. няма книга или предварителна информация, която да ви каже как да решите тези проблеми, защото те винаги се различават от онова, което е известно до момента. Винаги има нещо встрани.” 

Един от най-вълнуващите за египтолозите ни моменти е навлизането в съседна неизвестна гробница през отвор в подземните помещения. 

“Озовахме се няколко хиляди години назад във времето, след което установихме, че египтяни преди нас са стигнали до тази гробница, но през друг вход, който са блокирали,” спомня си Теодор Леков и добавя, че това е една игра на постоянен пъзел. “Когато успеете да сглобите парчета от пъзела, удоволствието в края на деня е много голямо.”

Мисията ни в Луксор представя България сред египтолози от целия свят. Всички цивилизовани държави със сериозно развита наука в областта на древността имат развита традиция в египтологията, отбелязва доц. Леков, който е автор на българския превод на древноегипетската “Книга на мъртвите”, уникален с комбинацията  му с транслитерация. 

“За съжаление, традицията в България идва малко по-късно, отколкото в други страни, с които бихме искали да се сравняваме или да гоним. Но така или иначе, слава Богу, че я има. През последните 35 години съществува тази традиция с устойчиви корени, с нужните програми в областта на образованието като бакалавърска, магистърска, докторска програма.” 

“Египтологията е една врата към други измерения на древния свят, която помага за по-доброто осмисляне и на онези дялове от най-древната история, които интересуват живо самите българи като част от древната българска история.” 

Египет е цивилизация, която предопределя хода на цялата човешка история, припомня Теодор Леков.

“Оттук насетне, ако искаме да разберем кои сме и какви сме като човешки същества и да проследим история си, трябва да имаме познания и върху древноегипетската история.”

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук