На 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман организира конференция в Париж, на която предлага „Декларацията на Шуман“, имаща за цел да учреди наднационалната организация за „Европейска общност за въглища и стомана“ (ЕОВС), която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана между Франция и Германия и други европейски държави. Декларацията поставя началото на създаването на Европейския съюз.

Робер Шуман - човекът на прага на границите

Роден като германски гражданин в Люксембург, родината на майка му, Шуман става французин през 1919 г., когато регионът Елзас и Лотарингия, където живее, е върнат на Франция. Макар в детството му да да е запаметен образът на Люксембург, Шуман решава да завърши университетското си образование в Бон, Мюнхен, Берлин и Страсбург. Впоследствие той се установява като адвокат в Мец, където получава френско гражданство след Първата световна война.

По време на Втората световна война френският лидер в изгнание Шарл дьо Гол иска от Шуман да замине за Лондон, за да работи в неговото правителство. След войната той се завръща в националната политика, като заема редица високи постове, и става главен преговарящ по важни договори и инициативи, като Съвета на Европа, плана Маршал и НАТО.

9 май - рожденият ден на ЕС

Планът „Шуман“ изготвен със сътрудничеството на Жан Моне, който тогава е отговарящ за Главния комисариат по плана за модернизация и оборудване на Франция се появява в момент, когато Франция и Германия спорят за статута на политически независимата провинция Саарланд. Планът има за цел да подобри отношенията между двете държави чрез създаването на организацията “Европейската общност за въглища и стомана”, с идеята, че икономическото обединение би направило войната между исторически съперници „не само немислимо, но и на практика невъзможно“. 

„Обединението на Европа няма да стане отведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградена чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност.“ (Робер Шуман)

От икономическа до политическа интеграция

Моне и Шуман вярват, че с постигането на икономическа интеграция впоследствие може да настъпи и политическа. След края на Втората световна война, въглищата представляват 70% от потреблението на енергия в западноевропейските страни, докато стоманодобивът е основната суровина за промишлеността и въоръжаването. Обединяването на тези две суровини обаче прави възможността за нова френско-германска война невъзможна.

Влизането в сила на Договора за ЕОВС

На 18 април 1951 г. Договорът е подписан и подпечатан в Париж за срок от 50 години, но влиза в сила от 25 юли 1952 г. Подписан е от Робер Шуман (Франция), Конрад Аденауер (Федерална република Германия), Пол ван Зеланд и Жозеф Мьорис (Белгия), граф Карло Сфорца (Италия),  Йозеф Бех (Люксембург), Дирк Стикер и Йоханес ван ден Бринк (Нидерландия).

Договорът за ЕОВС дава възможност за създаването на институциите: Върховен орган, Парламентарна асамблея, Съд и Специален съвет на министрите. Люксембург става домакин на Върховния орган, на Съвета и на Съда на ЕОВС, докато седалището на Парламентарната асамблея се установява в Страсбург.

Текстът подготви Елиза Дечева, стажант-репортер в Дарик