„Дарик“ с ново предаване - „За медиите (само)критично“

Голяма част от медиите в България работят като машини за пропаганда и това е явление, с което трябва да се преборим. Коментарът в ефира на Дарик е на проф. Нели Огнянова, експерт по медийно право. Доктор по право и доктор на политологическите науки, тя преподава Европейско медийно право и Информационна политика на ЕС.

Проф. Огнянова гостува в първото издание на предаването „За медиите – (само)критично”, което ще се излъчва всеки четвъртък между 11 и 12 часа в предаването „Кой говори”. Водещите Пролет Велкова и Мария Черешева ще коментират със своите гости независимостта на медиите и спазването на професионалните стандарти.

„Води ни убеждението, че критичното състояние на българските медии, е сериозен проблем за демокрацията, който в масовия случай не се адресира и проблематизира от самите медии”, смятат водещите. Според тях именно независимостта на медиите  и спазването на професионалните стандарти трябва да получат силна акустика в обществото, затова и те ще бъдат в центъра на радиопоредицата.

Журналисти, медийни мениджъри, експерти, политици и общественици ще бъдат гости на поредицата, в която ще се представят журналистически разследвания и разработки на колеги от регионални и национални медии.

 „Златна медийна малинка” ще бъде рубриката, в която журналистът Иво Беров ще анализира медии и журналисти, тиражиращи дезинформация, пропаганда или конспиративни теории, а също и материали, в които има незачитане на човешки права и език на омразата.

Когато медиите станат машини за пари или за пропаганда

„Свободните медии могат да бъдат добри или лоши, но несвободните не могат да бъдат добри - те винаги са лоши. Ако влиянията или зависимостите са икономически, тогава медията работи за печалба, а пък ако зависимите са политически, тогава не става въпрос за средства за информация, а за средства за пропаганда”, коментира в студиото на Дарик проф. Нели Огнянова.

„Като се огледаме ще видим, че в България има сякаш по-малко медии, които работят като машина за пари, но няма никакво съмнение, че голяма част от т.нар. медии работят като машини за пропаганда. Това е едно явление, с което трябва да се преборим. Вярно е, че това не е български синдром, във всички държави има подобно нещо, но няма съмнение, че в България сме особено зле”, добави тя.

По думите на проф. Огнянова кривата отива надолу и е жалко, че проблемите с медиите се задълбочават след като България влезе в ЕС. Тя посочи, че е имало очаквания след влизането ни в ЕС, в една зона на стандарти, тези стандарти да започват да стават и родна действителност. „Публичният ресурс обаче минава през властта, а тя у нас е в голяма степен безконтролна и тя започна да използва средства и публичен ресурс за проправителствени медии”, каза обаче експертът по медийно право.

И подчерта, че толкова години сме свидетели на „един бартер на публичен ресурс от бюджета или евросредства срещу проправителствено или дори поръчково отразяване на нещата”. За съжаление симптоматиката е все още на превзета държава и превзети медии, допълни проф. Нели Огнянова.

Личната устойчивост позволява на журналиста да работи почтено

Тя подчерта обаче, че основното са хората в медиите. „Ако имате почтени хора, които искат да се занимават с почтена журналистика, няма медия на света, която да може да ги пречупи”, категорична е проф. Огнянова. Макар да признава, че битът е също важен за тези хора.

Според нея трябва да се работи за физическата сигурност и менталното здраве на хората в медиите. „В България от една страна има журналисти, които са предмет на кампания, които са обект на насилие – за голямо съжаление има и насилие на този терен, не просто цензура и теми табу”, добави Нели Огнянова.

Личната устойчивост е много важна, защото средата се променя, климатът се променя, но личната устойчивост позволява на журналиста да работи почтено, смята още тя. И добави, че на места в медиите идва едно „плашливо поколение без опит”, което е много лесно да бъде манипулирано.

Хората с опит трябва да създават школи със стандарти в редакциите

Затова и според проф. Огнянова хората с опит в журналистиката трябва да имат отговорност да създават „територии на качество” - школи, които да се отличава със стандарти, защото без отговорна журналистика не може. До университетите и преподавателите са редакциите, които също са големи длъжници, подчерта още тя.

Освен хората от гледна точка на средата са важни според нея бариерите и предпоставките, които трябва да бъдат създадени срещу влияния и зависимостите. „Трябва да си даваме сметка, че за България са огромен проблем концентрациите на медии  – те са нещо, което ни заобикаля и скоро ще ни удари”, заяви още проф. Огнянова.

По думите й публицистиката и новинарството в медиите се стесняват за сметка на леките теми, а забавите и повърхностни разговори изместват сериозните теми.

Йоан Запрянов и Генка Шикерова представат свои разследвания

Йоан Запрянов от „Капитал” представи в студиото на Дарик темата си, която заема обширна част от утрешния брой на изданието, свързана с крипто-банките. Той разказа, че тази алтернативна паралелна финансова система се развива сериозно, като в този сектор има българска компания, която управлява активи за десетки милиарди долара.

Те обаче не се подчиняват на традиционните за банките регулации, известни са повече извън страната, но има много обвинения срещу тях. За тях има много слухове,  но няма нито един обширен материал каква е тази компания, каква е корпоративната й структура, обясни още той. Журналистът разказа, че е работил няколко месеца по темата.

Генка Шикерова разказа за своето последно разследване - „Шокиращо замитане”. Действията и бездействията на властите с Vera Su.

„Отговор защо и какво нямаме, засега само знаем кой не си е свършил работата и това е „Гранична полиция”, като до момента нямаме отговор от МВР поради каква причина не са се случили нужните действия в подобна ситуация”, коментира журналистът. По думите на Шикерова единственото хубаво в цялата ситуация е, че няма човешки жертви, но оттук нататък остава екологичният риск. „Остава и въпросът имаме ли гаранция, че ако някога тръгне нещо опасно към брега, институциите ще реагират”, допълни тя.

„Златна малинка” всеки четвъртък с Иво Беров 

В ефира на „За медиите – (само)критично” всяка седмица ще участва и журналистът Румяна Червенкова, която ще представя важна публикация от международните медии. Тази седмица тя разказа за материала на „Уолстрийт джърнал”, който изнася вътрешна информация за токсичното въздействие върху младежите и тийнейджърите на приложението Instagram. 

Изтекли документи показват, че Facebook държи в тайна вътрешно проучване за вредното въздействие на приложението си Instagram върху тийнейджъри в продължение на поне две години, а директорите на Facebook постоянно омаловажават проблема сред обществеността и го заобикалят.  

Журналистката коментира още, че вътрешно разследване, изтекло и публикувано за първи път от „Уолстрийт джърнал“ установява, че във Facebook са били наясно, че Instagram влошава състоянието на всяка трета тийнейджърка, която го използва.

„Златна малинка” е рубриката, с която традиционно ще завършва всеки четвъртък радиопоредицата „За медиите – (само)критично”. Неин автор ще бъде журналистът Иво Беров. Този седмица той анализира чий е новият проект на Кирил Петков и Асен Василев, ако съдим по написаното в родните медии. 

Чуйте първото издание на новата радиопоредица с водещ Пролет Велкова. 

Подкрепата за „Дарик“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на „Дарик“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.