Русия и нестабилността в Западните Балкани продължават да са основните заплахи за националната сигурност на България. Това се посочва в Годишния доклад на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) за 2024 година, където е отчетено и увеличаване на натиска върху българските общности в съседни държави, съобщава "Нова телевизия".
Според анализа на ДАНС, България е подложена на ескалация на хибридни атаки, шпионаж, киберзаплахи и информационни операции, които директно вредят на реализацията на националните интереси. Докладът подчертава, че Кремъл остава "основен генератор на заплахи за Европа и в глобален план", като България е сред държавите, които усещат пряко въздействие. Русия използва разширен хибриден инструментариум – от военни демонстрации и ядрени заплахи до икономически натиск, саботажна дейност и масирани дезинформационни кампании.
Сред конкретните действия срещу страната ни през 2024 г. са разкритието и неутрализирането на двама руски разузнавачи-нелегали, действащи под фалшива самоличност. Със заповед на председателя на ДАНС им е наложена забрана за влизане в ЕС за срок от пет години. Освен това е задържан български държавен служител от сектор "Международно сътрудничество" на ГДБОП за предаване на чувствителна информация на руски спецслужби. Идентифицирани са още 19 чужденци, заподозрени във връзки с руското разузнаване, включени в списъка на нежеланите в България. Продължава работата и по досъдебното производство срещу петима български граждани, обвинени в шпионаж за Русия във Великобритания.
Особено тревожна е обстановката в Западните Балкани, се отбелязва още в доклада. Регионът остава зона на нестабилност, като това генерира сериозни рискове за българските национални интереси. Като основни дестабилизиращи фактори ДАНС посочва засилването на руското влияние чрез информационни атаки и дезинформация, радикализацията на националистически движения, ерозията на демократичните стандарти, организираната престъпност и корупцията.
Докладът предупреждава и за негативните процеси, засягащи българските общности в някои балкански държави. Език на омразата, дискриминация, административен натиск, саботиране на дейността на пробългарски организации и манипулиране на историческото наследство са сред основните заплахи, очертани от ДАНС. В допълнение, Русия и други външни актьори използват религията, образованието и културата като средства за влияние върху обществените нагласи в региона.
Според анализа, устойчивата нестабилност в Западните Балкани повишава риска от нарастващ миграционен натиск към България, както и от развитие на екстремистки мрежи на Балканите.
В частта за Черно море докладът предупреждава, че войната в Украйна значително увеличава напрежението в региона. Рисковете за безопасността на корабоплаването и въздушния транспорт нарастват заради електронни войни и атаки срещу критична инфраструктура. Съществуват опасности от трансгранични замърсявания вследствие на военни действия край ядрени обекти и нефтени съоръжения, а "сенчестият флот" на Русия продължава незаконния износ на енергийни ресурси.
Киберпространството също остава един от основните фронтове на хибридните заплахи. Чести атаки са насочени към държавни структури, енергийни обекти, болници и транспортна инфраструктура. За разпространение на дезинформация все по-често се използват социални мрежи и изкуствен интелект. Основните източници на киберзаплахи остават структури, свързани с Русия, Китай, Северна Корея и Иран.
В отговор на комплексния характер на заплахите, ДАНС прилага оперативни и превантивни мерки, включително изготвяне на разузнавателни анализи за висшите държавни органи, контраразузнавателна дейност и обучения за служители от държавната администрация. Превенцията и международното сътрудничество ще останат водещи приоритети на агенцията и през 2025 г.
