Чувството да знаеш, че можеш да изразиш позицията си и да протестираш без страх, е привилегия. Тук, въпреки всичко, хората излизат и остават сплотени. Това разказа пред Дарик фотографът Дамян Думанов, който учи във Виенския университет, но в момента се намира в Истанбул по програма „Еразъм“. Докато снимал протестите снощи, той бил пребит от полицията. По думите му има голям страх сред протестиращите да не бъдат арестувани. Въпреки че е заснемал и други демонстрации и е участвал в тях, Думанов признава, че никога досега не е ставал свидетел на толкова агресивни арести и побои – дори след задържането. „Всички, които са на площада, вярват, че могат да променят нещо. Те са единни и се подкрепят“, категоричен е той.
- Как изглеждат вечер протестите през твоя обектив, какво се случва?
– Всъщност е много различно. Първата вечер и миналата вечер според мен бяха два различни протеста. Ако първата вечер в този парк имаше много широка дистанция между кордона и протестиращите, съответно тези от демонстриращите, които бяха на първа линия, проявяваха агресия към полицията – имаше хвърляне на димни бомби, палене на кофи, едно постоянно настъпление, отстъпление, пръскане с газ от страна на полицията. Беше много по-динамично. Докато вчера тълпата беше много по-голяма, седеше на места дори на около 3 метра от полицейския кордон и нямаше сблъсъци. Но беше плътна тълпа от хора, млади мъже, жени.
Снимка: Дамян Думанов
- Имаш ли твои лични наблюдения за насилие по време на протеста от страна на силите за сигурност?
– Имам, да. И аз бях насилен снощи. Твърде е страшно, но... Не искам да звуча никак... Понеже има много повече хора, които пострадаха много по-жестоко. Някои бяха обстрелвани с куршуми в лицето, очите им бяха подути, имаха рани в областта на врата, на лицето. Други бяха събаряни на земята и бити, арестувани. Имам колега, който ми писа вечерта, че след като е бил арестуван и с поставени белезници, легнал на земята, е бил бит и окото му е било удряно неколкократно, след това е бил в болница. Сега вече е по-добре.
Протестите всяка вечер преминават по сходен начин по отношение на това, че около полунощ или малко преди това, спокойствието, което полицията поддържа през цялото останало време, приключва и започват да настъпват срещу тълпата и да избутват тълпата. Ако първата вечер, т.е. в неделя, това се случи постепенно и накрая имаше един финален тласък да избута всички протестиращи към територията на кметстото, то вчера вечерта нямаше такива постепенни настъпления. В един момент хвърляха много бомби с лютив газ, започнаха да обстрелват тълпата с восъчни куршуми и настъпиха на един дъх, избутаха всички.
Територията на кмеството се явява една зона, където протестиращите могат да се скрият от полицията, тъй като това, което чувам от други протестиращи, е че полицията няма право да настъпва на територията на кметството. Като снощи обаче полицията изтегли част от хората, които бяхме в двора на кметството и ни накара да напуснем територията. По пътя към свободната зона от протести и полиция, докато ние тичахме надолу, за да напуснем тази опасна зона, полиция идваше отдолу на вълни и тяхната агресия се изразяваше във всичко възможно – от бутане и викане, до удряне с ръце, дори ритници, удари с бати, обгазяване и обстрелване с восъчни куршуми.
- Оттам ли дойде и твоята рана на ръката?
– Аз минах през всичките тези вълни. Първо бях бутан, въпреки че дори имам каска, на която пише „преса” и показвам фотоапарата, и се опитвам да се изтегля възможно най-бързо. Въпреки това първо бях блъскан, след това получих ритник в гърба. Друг полицай след това ме пое и ме удряше в гърба с юмруци и ме бутна в купчина с арматурни железа, останали на улицата. Аз стъпих, те се разместиха, загубих баланс, паднах върху апарата, счупих обектива, ожулих се, насиних си и десния крак. Докато бях на земята, дойдоха и други полицаи, които успяха също да вкарат по един ритник от своя страна. Като се изправих, успях да избягам от тях. Но финалната вълна вече беше с една редица от 6-ма полицаи с тези оръжия за контрол на тълпата. И бях обстрелян и от тях, но след тях вече стигнах до зоната, където нямаше полицейско присъствие.
Снимка: Дамян Думанов
- Има ли страх между протестиращите, че могат да бъдат арестувани?
– Има и страхът не приключва с напускане от зоната на протеста. Протестиращите на път към протеста и след това, тръгвайки си оттам, предпазват идентичността си в градския транспорт, където има камери, с най-различни маски. На самия протест също са така, почти на 90%, даже по-скоро е изключение да видиш някой, който е с открито лице, защото казват, че много често се случва след протести да бъдат издирвани тези хора със средствата на някакво лицево разпонзаване и след това биват арестувани. Но страх има много и по време на протеста. Ако духът е оптимистичен през по-голямата част от вечерта, то наближи ли 23:30 – 00:00 вечерта, всички започват да са притеснени, защото очакват това голямо изтласкване, т.е. това настъпление на полицейския кордон, при което се случват агресивни арести, побой, обстрелване, обгазяване.
- Как се чувстваш като чужденец, който документира такива събития?
– Честно казано не знам много как се чувствам. Последните 2-3 дена вече е основно адреналин. Адреналина е водещата сила. Аз знам, че не съм достатъчно добре запознат с каузите на протестиращите и моят поглед върху този протест може да бъде единствено общочовешки.
- Ако можеш да предадеш едно послание чрез снимките си, какво би било то?
– Бих искал да наблегна на тази безгранична полицейска агресия. Това е нещо, на което аз досега не бях ставал свидетел – на подобни агресивни арести, на побои, дори след ареста побоят продължава, дори мирните демонстрации биват обгазявани и обстрелвани с восъчни кушруми. Основното послание, което в момента бих искал да предам, е този ужас от полицейската агресия и как изглежда тя тук.
- Какви са настроенията сред протестиращите? Вярват ли, че протестите им могат да доведат до промяна?
– Според мен всеки, който е на площада и на протеста, независимо в което време на денонощието, наистина вярва, че неговото присъствие може да промени нещо и се усеща много сплотена тълпата там. Независимо кой как избира да изрази протеста си – всички са заедно и се подкрепят. Когато някой бъде обгазен, излизат хора със спрейове, които намаляват ефекта от този газ. Ако някой бъде ударен, веднага го изнасят. Има организирани медици от протестиращите, има всеобща помощ.
Цялото интервю слушайте в прикачения звуков файл.
