Текстът е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

Както неколкократно беше заявил, министърът на финансите представи изготвения проект за актуализация на държавния бюджет за 2021 г. Основните параметри бяха обсъдени на обществения съвет към министъра на 22 юли (виж презентация), като заедно с това на страницата на министерството е достъпен и проектът за изменение на закона за бюджета заедно с мотивите към него (виж тук). Следващата стъпка е обсъждане с работодатели и синдикати, които засега изглеждат доволни от предложеното. В рамките на министерския съвет може да се очаква някой от ресорните министри да се „бори“ за повече, но е малко вероятно това да стане. Голямото предизвикателство е какво ще гласуват народните представители – все пак това е правителство, назначено от президента, а не такова, излъчено от управляващо мнозинство в настоящия парламент; затова няколко думи по-нататък в текста. Основните цели и, в по-общ смисъл, философията зад предложената актуализация изглежда са следните:

В мотивите е подробно представена актуализирана макроикономическа прогноза, според която икономиката ще се развива по-добре от очакваното през есента на 2020 г. Иначе казано, параметрите на настоящия бюджет са били основани на допускания за по-слаба икономическа активност. Динамиката на ключови икономически показатели в последните месеци дава основание обаче да се ревизира прогнозата нагоре, с други думи – вместо консервативния поглед, отчитащ голямата несигурност за ефекта на пандемията за глобалната, европейската и българската икономика през есента редно е да отчитаме и позитивните сигнали, даващи повод за оптимизъм. Тук министерството отново леко изостава – редица международни институции и анализаторски компании вече повишиха очакванията за растежа в България през 2021 г.

Стъпвайки на това, министерството ревизира очакванията си за приходите в бюджета. Правителството предлага голяма част от този непредвиден ръст да бъде насочено към увеличение на разходите. Сметката е следната: по-високи от заложеното в действащата консолидирана фискална програма приходи от 2090 млн. лева, увеличение на разходите с 1807 млн. лева, свиване на дефицита с 283 млн. лева.

При приходите голямата част от разликата с действащата бюджетна рамка се дължи на по-добро изпълнение на данъчните и неданъчните приходи. Основание за промяната е по-благоприятната обща икономическа картина – повечето индикатори сочат по-бързо от очакваното през миналата есен възстановяване. Подобни сигнали виждаме от поне няколко месеца в данните за индустриалното производство, износа, пазара на труда, продажбите на дребно. Заедно с това, глобалната конюнктура на значителен ръст на цените на ключови енергийни суровини повишава номиналните нива на облаганите обороти, подкрепяйки приходите от данък върху добавената стойност. Рекордно ниската регистрирана безработица и продължаващият ръст на заплатите пак повече от планираното ще увеличат приходите от осигурителни вноски. Съвкупният ефект от тези фактори в разчетите на МФ означава 1,67 млрд. лева над действащия бюджет. Към днешна дата изглежда, че това е умерено консервативна оценка - както наскоро коментирахме, само до юни превишението над заложените данъчни и неданъчни приходи е близо 1,6 млрд. лева. Има всички основания да очакваме още по-голямо преизпълнение – разбира се, при запазване на международната конюнктура. Отделно от това, министерството отчита и ефекта от по-големия аванс по Плана за възстановяване и устойчивост (който обаче не просто не е одобрен, а още не е изпратен в Европейската комисия), което ще донесе допълнителни 424 млн. лева тази година.

В разходния разчет увеличението се насочва основно за социални разходи (575 млн.), за бизнеса (430 млн. лева) и здравеопазване (335 млн. лева). Всъщност предложението на МФ е тези средства да се заделят в т.нар. „Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи“, като се създаде отделно перо „По централния бюджет за допълващи и компенсиращи мерки във връзка с COVID-19“. Интересното в използвания механизъм е, че в самия закон за бюджета се допълва списък с разбивка на предназначението на тези разходи и съответно на ведомствата, които ще ги получат. В същото време обаче остава стъпката всяко конкретно насочване на средства да изисква решение на Министерския съвет, а законът позволява и компенсирани изменения – отново с решение на Министерския съвет. В този смисъл записаната детайлизация на разходите не е обвързваща – с други думи, Народното събрание (ако и когато одобри изменението в закона) не връзва ръцете на изпълнителната власт да похарчи парите точно в този размери и за тези цели; досегашната практика не изглежда да се изменя. В интерес на прозрачността обаче е добре, че МФ дава подробности за разпределението – поне индикативно и към този момент – на разходите, вместо да се предлага на Народното събрание да одобри ан блок над 1 млрд. разходи в „черната кутия“ на централния бюджет.

Правителството изглежда е избрало вариант за увеличаване на пенсиите, който да замести отпусканите всеки месец добавки от 50 лева на пенсионер от 1 октомври. Предложеният подход е чрез увеличаване на коефициента за стаж от 1,2 до 1,35, което ефективно води до нарастване на пенсиите с 12,5%. Увеличава се и минималната пенсия за стаж и възраст от 300 на 340 лв. Изглежда целта е била да няма губещи – т.е. полученото увеличение да компенсира спирането на добавката от 50 лева. Бюджетното измерение на този вариант е около 117 млн. по-висок разход на месец. Интересна новост е идеята за социална добавка за пенсионерите с ниска пенсия, която предполагаемо трябва да допълни пенсиите до 369 лева (месечната линия на бедност, определяна от правителството, която обаче съвсем скоро ще бъде повишена). Нововъведението даде основания за изненадващо бомбастичната заявка, че няма да остане пенсионер под линията на бедност – която обаче министър Василев бързо оттегли, отчитайки, че се отнася само до тези с пенсия за стаж и възраст. В по-общ план, веднъж отваряйки темата за подпомагане пенсионерите с най-ниски доходи през социалната система, буди недоумения липсата на по-смели предложения за разширяване на обхвата на социалните програми, насочени към хората в най-висок риск от бедност, което би дало по-общо решение и не само за пенсионерите (виж анализ и предложение на ИПИ за промяна на обхвата на помощите на база диференциран подходи тук).

Доколкото беше почти сигурно още миналата есен, че няма политически механизъм добавката от 50 лева да бъде отнета, и съответно – че това ще доведе до последващо трайно увеличение на пенсиите над темпа, определян по швейцарското правило, то продължаването на субсидиите за бизнеса подлежи на по-сериозна аргументация. В проекта на МФ се предлага директна помощ от 30 млн. лева на авиопревозвачи и 400 млн. лева за продължаване на схемата 60/40 за четирите месеца до края на годината. За мярката 60/40 в мотивите е включено едно изречение, което не аргументира какво налага запазване на субсидиите. Не знаем и дали и какви промени в дизайна и критериите за допустимост се готвят – както винаги, това се прави на тъмно в работните групи на тристранката, където заинтересовани страни решават как да харчат парите на данъкоплатците без публични консултации с последните. Няма никаква стопанска логика например да се дават пари на фирми в отрасли, които са се възстановили и дори надхвърлят нивото на активност от предкризисната 2019 г. В по-общ план, тук се вижда и явно противоречие с новата прогноза и отчитаното изключително добро изпълнение на приходите, които са същината на аргументацията зад актуализацията на бюджета – хем икономиката се развива изненадващо добре и над очакванията, хем обаче трябва да я субсидираме, защото е в криза; не може и двете хипотези да са верни. Министър Василев цитира някакъв доклад на Министерство на здравеопазването за потенциален риск от тежка нова вълна през ноември и декември – но субсидиите ще се дават още септември, а и засега не се вижда механизъм мярката да се активира само при условие на влошена здравна ситуация.

Политическият акт на актуализацията създава известни рискове сам по себе си. Никога досега не се е случвало служебно правителство да предлага на новоизбран парламент актуализация на бюджета. В по-общ смисъл, бюджетът е основен инструмент на политиката, който се предполага да се прилага от правителство, избрано в парламентарно мнозинство, одобрило този бюджет. Практично, както вече писахме, няма никакви гаранции, че новосформирано мнозинство няма да промени сериозно предложението на изпълнителната власт – народните представители могат да изтрият и пренапишат сметките на финансовия министър. Възможно поле за оспорван дебат е увеличението на пенсиите – там всяка парламентарна група изглежда има собствена визия какво е правилно да се направи.

В актуализацията има частична и плаха бюджетна консолидация - приходите растат, разходите също, но с малко по-малко, дефицитът се свива. Разбира се, може да стигнем и до значително по-малък дефицит към края на годината. При по-оптимистичен сценарий приходите ще се преизпълнят с много повече от заложените 2,1 млрд., част от разходите, директно свързани със евентуална тежка здравна криза ще бъдат спестени. С други думи при бързо и по-силно от очакваното възстановяване на икономиката  дефицитът на практика автоматично ще се свие под 3% от БВП. Обратно, той би надхвърлил заложеното само при много силен нов шок в следващите месеци, който да свие приходите – но това се случва така или иначе и актуализацията не променя този механизъм. Предстои обаче по-сериозен дебат за фискалната политика през следващите поне две години. Разумният подход е премахване на бюджетния дефицит чрез бърз икономически растеж, повишена събираемост на приходите без повишаване на данъците и контрол върху ефективността на разходите.

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук