Пътуванията за Моника Митева са повече от движение по картата, те са вътрешен процес, начин да опознае света и себе си едновременно. „Всяко пътуване ме учи на нещо ново не за местата, а за хората и за мен самата“, споделя тя. Именно тази нагласа превръща мечтаните ѝ дестинации в истински преживявания, а не просто отбелязани точки в списък.

Сред страните, които я вдъхновяват най-силно, е Испания, място, което я привлича със своята енергия и жизненост. „В Испания усещам живота по-цветно, по-истински, по-споделено, дори и като дом.“, казва тя. Културата, ритъмът на ежедневието и близостта между хората създават усещане за свобода, което остава дълго след края на пътуването.

Най-дълбок отпечатък обаче оставя Доминиканската република. Там тя открива различна перспектива, далеч от шумните туристически места и пренаселените курорти. „Доминикана ме изненада с тишината си и с това колко спокойно можеш да се почувстваш, когато не си заобиколен от тълпи“, разказва тя. Именно тази непринуденост ѝ позволява да се докосне до автентичната страна на мястото.

Срещите с местните хора се оказват ключови за преживяването ѝ. „Най-ценните ми спомени не са от плажовете, а от разговорите с хората там, от простите им истории и начина, по който се радват на живота“, споделя тя. Тези моменти ѝ разкриват колко различно може да изглежда щастието, когато е освободено от материални очаквания.

Доминикана ѝ носи и едно важно осъзнаване. „Там разбрах колко малко ни трябва, за да сме щастливи малко слънце, човешка близост и усещане, че си на точното място“, казва тя. Пътуването се превръща в урок по благодарност и смирение, който остава с нея и след завръщането от всяко място.

Този разговор е именно за това за мечтаните дестинации, за истинските срещи по пътя и за уроците, които носим със себе си, когато се осмелим да пътуваме не само като туристи, а като хора, търсещи смисъл.

В крайна сметка всички тези пътувания се събират в едно просто, но силно послание. „Светът ме научи, че щастието не е в дестинацията, а в начина, по който присъстваш в срещите, в споделените мигове и в способността да се радваш на малкото“, казва тя. Може би точно това превръща всяко пътуване в истинско завръщане към себе си.