С д-р Мария Савчева, специалист хематолог и управител на BioMedical, поехме по пътя на грижата за здравето с помощта на биомедицинския подход. Фокусът на настоящия разговор насочихме към децата и атипичното развитие, засягайки и темата за репродуктивното здраве.

Д-р Савчева: Невъзможно е да избегнем всички токсини в околната среда, но трябва да познаваме рисковете и да вземем мерки

Биомедицината помага и при деца, които имат нетипични прояви в своето развитие – за какво да следят родителите, особено ако за първи път отглеждат дете и нямат опит?

От 1--3 мес.: – детето засуква още от първите дни, започва да държи главата си, гука, усмихва се, следи предмети

От 4--6 мес.: започва да се обръща, да захваща предмети, разпознава лица , интонация на гласа

От 7--9 -мес.: седи стабилно, започва да пълзи, търси с поглед лице или предмети, когато бъде провокирано

От 10--12 мес.: изпълнява команди „дай“, радва се на похвала, започва да пие самостоятелно от чаша.  Прави опити с чужда помощ или самостоятелно за първи стъпки.

Атипичното развитие може да бъде очевидно през първите месеци от живота или да се наблюдава регрес след период на нормално развитие.

В зависимост от проблема могат да бъдат засегнати всички области на развитие /биологично, физиологично, физическо, емоционално, психическо и социално/. Може да са -- моторно и сензорно развитие, когнитивно развитие, езиково развитие, социално и емоционално развитие, адаптивно развитие.

Биомедицински подход в терапията се основава на чисто медицински проблеми, свързани с функционирането на гените, биохимията, чревната флора, алергията, непоносимостта към храни. За да се подобри функционалното състояние на децата, се прилагат терапии, които е възможно да подобрят в значима степен придружаващи физиологични проблеми като стомашно-чревни оплаквания – чревна дисбиоза, ензимни дефицити, метаболитни нарушения, интоксикации и др.

Комбинация между традиционни и алтернативни подходи, нискоенергиини лазери, хипербарна оксигенация и разбира се не на последно място поведенческите терапии със съответните специалисти по детско развитие - дават добри резултати, особено когато започнат рано.

Всяко забавяне в развитието е проблем, не чакайте детето да го „израсне“.

Според мен всички деца на 1 година трябва да минават на оценка на развитието при специалисти по ранно детско развитие. Това би спестило много проблеми на родителите – психоемоционални, финансови, но най-вече ще съхрани здравето на детето.  

Какви добавки препоръчвате, как ги избирате и защо? Задължително ли е първо да има консултация, преди човек да се насочи към прием?

Препоръчвам суплементираща терапия, като тя е съобразена с индивидуалните нужди- симптоми и резултати от изследвания. Витамините и минералите са в различни форми, които се предлагат на пазара. Изборът за прием трябва да е съобразен с целта, която искаме да постигнем, кой метаболитен процес искаме да подкрепим в най-голяма степен и какъв резултат очакваме. Напр. магнезият има много форми – цитрат, малат, бисглицинат, хлорид, треонат и др., това коя форма да изберем зависи от симптомите, които искаме да повлияем, от резултати от изследвания, защото усвояването му пък зависи и от други фактори /аминокиселини, протеини, ензими/.  Чували сме -- „Вземете си магнезий от аптеката“ – в много случаи може да не работи, защото трябва да бъде съобразено с ред други фактори. Не е задължителна консултация, но е препоръчителна, човек трудно се ориентира в морето от лекарства и добавки.

Каква е ролята на генетиката, ако искаме да вървим по пътя на дълголетието  -- или точно обратното, ако се борим с безплодие и/или други проблеми?

Гените определят не само физическите ни белези, те предопределят и риска към различни заболявания, чувствителност към лекарства, поведенчески характеристики. Генетиката е бързоразвиваща се част от науката и отваря широки врати за персонализирана медицина, терапия на заболявания, съобразена с генетичната предразположеност. Генетиката предоставя възможности и за превантивна грижа, т.е. кои органи и системи трябва да следим по-често, съобразно нашите гени, на какви симптоми е необходимо да се обърне по-засилено внимание, ако се появят. 

Съгласно проучване от 2021 г. на Juliann M Savatt отклоненията в неврологичното развитие при децата  са най-разпространените хронични медицински състояния в педиатричната практика в САЩ.

Отклоненията в неврологичното развитие се характеризират с дефицити в познанието, езика, поведението и/или двигателните умения, които причиняват увреждане на личното, социалното, академичното функциониране. Тези клинично и етиологично хетерогенни нарушения представляват прояви на променено невронно развитие и като такива обикновено се диагностицират по време на ранна детска възраст, детска или юношеска възраст и се определят като нарушения или синдроми (напр. ASD, ADHD, ГРР, речеви разстройства и т.н.). Хареса ми един цитат на  Pearn, който отбелязва, че ,,синдромната диагноза е кратка стенограма за описване на съзвездие от клинични симптоми и признаци - но е признание за причинно-следствено невежество, което от своя страна изисква диференциална преоценка като нови биохимични, генетични или в крайна сметка молекулярни причини за синдрома".

Идентифицирането на основна генетична етиология за категоричната диагноза (свързана с неврологично разстройство) на детето може да осигури клинична и лична полза на пациентите и техните семейства – разработване на нови терапии, достъп до специфични за състоянието изследователски протоколи. Генетичната диагноза позволява при пациентите да бъдат идентифицирани, терапевтирани или да бъдат предотвратени заболявания, които могат да се развият по-късно в живота. Дава възможност на семейството да вземе информирани репродуктивни решения, касаеща пренатална диагностика за бъдеща бременност.

Препоръчвате ли детоксикация на организма преди бременност?

Безплодието и невъзможността да се износи бременността успешно  се явява значителен здравен проблем. Въпреки че има много известни причини за безплодие, включително автоимунитет, генетични предразположения и ендокринни нарушения, редица случаи остават неразкрити.

През последните години нараства научният интерес към разбиране на връзката между околната среда, експозицията на токсични вещества и различни здравни проблеми, включващи и въздействието им върху способността на двойките да имат деца.

Преди забременяване е хубаво да се правят едни по-разширени изследвания, не само на жената, но и партньора. Съществуват множество причини за безплодие, включително овулаторна дисфункция, намален яйчников резерв, тубарен фактор, мъжки фактор, многофакторни етиологии и необяснимо безплодие.

Стерилитет с неизвестна причина може да бъде свързан с различни видове екологично или професионално излагане на замърсители, при които индивидът е подложен на повишен оксидативен стрес и увреждане на генетично и епигенетично ниво на неговите репродуктивни функции.

Eфектите от токсините в околната среда върху репродуктивното здраве често са фини и кумулативни, тяхното въздействие може да бъде дълбоко, което пречи на хормоналния баланс, качеството на гаметите и общите репродуктивни резултати.

Няколко механизма могат да причинят увреждане на плодовитостта. Те включват произтичащ дисбаланс в хормоните, намалено качество на овоцитите и сперматозоида, поради токсичност, и нараняване на развиващия се ембрион. Ефектите могат да започнат пренатално, което води до промени в развитието на плода, генетичните мутации и вродените увреждания.

Токсичните елементи кадмий, арсен и олово допринасят за намаляване на плодовитостта при мъжете чрез прогресивно увреждане на качество, брой и подвижност на сперматозоида.

На практика е невъзможно да избегнем всички токсини в околната среда.  Но трябва да сме запознати с потенциалните рискове и да предприемем проактивни мерки за ограничаване на експозицията и токсичното им въздействие.  

Истината е, че сте успели да помогнете и на пациенти, страдащи от силна тревожност и паник актаки. Този проблем засяга все повече млади хора, като нарушава качеството им на живот и ограбва радостта им – как може да се помогне в подобни случаи?

Хората с нарушена дейност на  на щитовидната жлеза освен физически симптоми имат и психични и емоционални- тревожност, депресия, когнитивни проблеми – краткосрочна загуба на памет, нарушена концентрация.

Хроничното повишаване на нивата на кортизол може да допринесе за повишаване на симптомите на тревожност, засягащо настроението, познанието и поведението. Обратно, тревожността и стресът могат да стимулират секрецията на кортизола, завъртайки кръг на дисрегулация, който засяга както психическото, така и физическото здраве.

Тревожността по време на менопауза е доста често срещан симптом, съпроводен със сърцебиене, гадене, потене, главоболие, учестено дишане и др.

С помощта на внос в организма на липсващи или дефицитни микроелементи и с помощта на детоксикация се постига коригиране на нарушенията в метаболизма, производство на повече енергия, емоционална стабилност, подобрява се когнитивната функция и устойчивостта при стрес. Ключови хранителни вещества, подкрепящи и психичното здраве  са магнезий, фолиева киселина, вит Д, вит.В6, омега 3, желязо, цинк , селен и др. Без достатъчно количество магнезий невроните се възбуждат твърде лесно дори от незначителни стимули, които могат да създадат чувствителност към болка, особено при хора с нисък праг. Магнезият влияе на нервната система, като регулира отделянето на хормони.

Дефицит на витамин B12, фолиева киселина и желязо в ранна възраст и по-късно може да повлияе на развитието на мозъка чрез механизми, причиняващи увреждане в синаптогенеза, миелинизация и невротрансмисия, повишена невротоксичност и оксидативен стрес, което води до невроразвитийни разстройства като когнитивно увреждане, депресия и тревожност.

Първата стъпка в терапията е да подобрим чревния микробиом, това може да стане с промяна в храната.  Подобряване на различни биохимични отклонения. Повлияване на обмяната на невротрансмитерите.

Широко се смята, че голяма част неврологични нарушения се дължат на генетични чувствителности, които се предизвикват от излагане на различни токсини на околната среда. Често срещана е фразата, че "вашите гени зареждат пистолета,а околната среда дърпа спусъка".  Т.е., ако ние осигурим благоприятна околна среда, ще минимизираме появата на заболяване.

Когато има хранителни дефицити – детето е злоядо или пък пациентът е възрастен, но страда от анорексия/булимия – намира ли приложение тук отново биомедицината?

Храната, заедно с други аспекти на ежедневнието, има решаваща роля в оформянето на когнитивния капацитет и еволюцията на мозъка. Диетата и физическата активност могат да повлияят на производството на митохондриална енергия (ATP), което е важно за поддържането на синаптичната функция. ATP, произведен от митохондрии, може да активира невротрофичния фактор(BDNF) и инсулиноподобен растежен фактор 1 (IGF1), който поддържа синаптична пластичност и когнитивна функция. Глобалната тежест на невроразвитийните
разстройства съперничи на всички видове онкологични заболявания – и по увреждания, и по финансови разходи.

Заедно с терапията е необходимо постепенно да променим и храненето. Диетите с високо съдържание на преработени храни или „западен хранителен модел“ са силно свързани с повишен риск от развитие на депресия, когнитивни увреждане и хиперактивност с дефицит на вниманието.

Последните 20 години се акцентира на чревно -мозъчната ос - мозъкът може да влияе на чревната активност, а червата – на настроението, когнитивните процеси, поведението, развитието и психичното здраве.

Детайлното проучване на различни системни функции: метаболитни и генетични вариации,
стомашно-чревен тракт, имунна система, хематологични и биохимични промени е в основата на биомедицинските протоколи.

Хранителните дефицити могат да причинят различни отклонения в дейността на органи и системи, което да доведе и до физиологична изява на заболяване. Така че, добре би било да се търси причина за разстройството на хранителните навици – липса на витамини и минерали, чревна дисбиоза, алергии, интоксикации и др. 

Споделете ни повече детайли относно изследването за токсични метали и минерали в тялото на човек. Какво включва то, как преминава разчитането на резултатите и какво следва след това?

Тестовете за метали могат да бъдат извършвани от различен биологичен материал- кръв, урина, коса, нокти. Металите са градивни елементи на различни химични съединения, а излагането на човека върху тях се случва, както от естествени, така и от антропогенни източници. Много елементи се считат за хранителни вещества и са от съществено значение за правилното функциониране на тялото. Това са маккроелементи катоо калций, магнезий, калий, натрий, цинк и микроелементи - селен, йод, бор и молибден. Има редица елементи, които са токсични за човешкото тяло, пречат на неговото функциониране и подкопават здравето - като живак, олово, кадмий, алуминий, арсен и други. Тези токсични метали нямат известни физиологични функции. Те могат да бъдат токсични за системи и органи и могат да нарушат метаболизма на хранителните вещества.

Тежките метали обикновено се наричат тези метали, които притежават специфична плътност над 5 g/cm 3 и оказват неблагоприятно въздействие върху околната среда и живите организми. Тези метали могат да участват в поддържането на различни биохимични и физиологични функции в живите организми, когато са в много ниски концентрации, но те стават вредни, когато надхвърлят определени прагови концентрации.

Най-често срещаните тежки метали включват арсен, кадмий, хром, мед, олово, никел и цинк, като всеки от тях може да е рисков за човешкото здраве. Източници на тежки метали включват ерозия на почвата, естествено изветряне на земната кора, минното дело, градски отток, отпадъчни води, агенти за контрол на насекомите или болестите, прилагани върху земеделските култури и др.

По данни от различни проучвания металите имат способността чрез протеинови транспортни механизми да преминават кръвно-мозъчната бариера. Натрупвайки се в централната нервна система те могат да нарушат невротрансмитерните системи, като активират микроглиалните клетки, увеличават оксидативния стрес, което води до невровъзпаление и увреждане на невроните. Многобройни проучвания документират вредните ефекти от експозицията върху различни области на детското развитие – коефициент на интелигентност, внимание, памет, и поведение. Оловото напр. нарушава синаптичната пластичност и процесите на учене. Кадмият може да замени цинка в някои металопротеини, нарушавайки синаптичната сигнализация и неврогенезата. Експозицията на живак, особено метилживак, индуцира невронната дегенерация чрез високия си афинитет към тиол групите, което води до митохондриална дисфункция и оксидативен стрес.