Най-важното звено в болничната помощ, от което се нуждае голямата част от населението на страната, а именно застаряващото, е напълно изключено от веригата на здравни грижи в България, чрез  изключването на хосписите от здравната система. Това е геноцид срещу българското общество, каза в рубриката „По-здрави с Дарик Югоизток“ – д-р Димче Миладиноски - председател на националната асоциация на хосписите в България.

По думите му, медицинските хоспис центрове все още не стоят на картата на здравното министерство или касата. ПРез март 2020 д-р Миладиноски е писал до ръководствата на МЗ, НОЩ и президента Радев, с искане хосписите да бъдат изцяло включени в здравната система като буфер между болнична и доболнична помощ и здравната и социална политика. Основната цел на искането е била, чрез приемането на услугата, хосписите да могат да бъдат пълноценни помощници в борбата с КОВИД 19. Отговор обаче не последвал.

„Ние долекуваме хора след инсулти, преминали тежки операции, хронично или онкологично болни, инвалидизирани, обездвижени, страдащите от най-значимите заболявания. Нашата задача е да им осигурим здравна грижа, рехабилитация, социална грижа и дори, предвид тежкото им състояние – духовна. Хосписите са най-важното свързващо звено между социалната и здравна политика на една страна. А сме единствените, които нямат достъп до услугите на НЗОК. Нещо повече, хосписите не фигурират в нормативните документи, освен в Наредба 3 от 2000 г., което е причина да плащаме всички лекарства и консумативи с ДДС.  В цяла Европа се отделя огромен ресурс за този сигмент. В България, където се отчита голям демографски срив и все по-застаряващо население – за здравното министерство и НЗОК ние не съществуваме. Това обрича стотици българи на страдание и ужасяващ край“, каза д-р Миладиноски.

Днес хосписите в страната драстично намаляват. От 117 през 2007 година, сега са по-малко от 48. Но те са изключително необходими за всеки прекарал инсулт, инфаркт, ампутация, тежка онкологична операция. Хоспис услугите обаче са достъпни само за хора с много пари, защото държавата не покрива нищо от тези услуги. 

„Знаем, колко е пенсията в България. Как с нея да се покрие престой, рехабилитация, подходящата храна и лечение? Къде отиват тези наши съграждани, които цял живот са работели и са давали за страната си? Изхвърляме ли ги?“, пита председателят на БНАХ. 

Хосписите като специализирани лечебни заведения обаче са задължени, според новата Наредба на МЗ, да осигурят линейки и лечение за Ковид пациенти.

„През март лично настоявах хосписите да се включат в борбата с Ковид. Не получихме нищо, ръкавици или макси, които рязко изчезнаха от търговската мрежа и се оскъпиха повече от 7 пъти.  А какво остава да бъдем разпознати като здравната система. Сега тази система ни казва, че сме задължени да го направим, отново със собствени средства и при сериозен риск. Последно – има ли ни или ни няма за държавата? В Бургаска област има база, цяла огромна бивша болница с перфектна база и възможност за прием на 1000 болни пустее. Тя може да бъде основна Ковид болница. 9 месеца обаче тези възможности се пренебрегват за да може сега да говорим за криза и частната отговорност“, коментира още той.

Повече по темата, чуйте в звуковия файл от д-р Миладиновски: