Съвременният живот, доминиран от технологии, социални мрежи и динамичен ритъм, оказва значително влияние върху мозъчната функция и когнитивното здраве. Това заяви в рубриката на Дарик радио „Най-добрите болници и лекари“ доктор Красимир Шукерски от УМБАЛ “Свети Георги” в Пловдив - утвърден специалист с впечатляваща биография в областта на неврологията в България. Преподавател в МУ Пловдив. Член е на Българския лекарски съюз, Българско дружество по неврология и Световно дружество по Паркинсонова болест и свързани заболявания.

В ефира на Дарик радио специалистът подчерта, че влиянието на модерния начин на живот върху мозъка е сложен процес, който изисква внимание и балансиран подход. Напредъкът в медицината предоставя нови възможности за лечение, но важността на профилактиката, умерената активност и осъзнатата употреба на технологии остава основна, категоричен е д-р Шукерски.

С непрекъснато нарастващата употреба на екрани и социални мрежи, мозъкът на съвременния човек е изправен пред предизвикателства, които тепърва започват да бъдат обстойно изследвани. 

„Излагането на екрани в ранна възраст влияе върху ключови мозъчни функции като концентрацията, вниманието и способността за вземане на решения. Особено при децата и тийнейджърите, когато мозъкът е в етап на активно развитие, това може да доведе до дългосрочни последствия“, предупреди специалистът.

Социалните мрежи, от своя страна, играят ключова роля във формирането на поведението и вземането на решения. 

„Филтрирането на информацията и таргетирането на реклами създават феномен, при който цели обществени групи могат да бъдат манипулирани. Това е добре документирано, особено в сферата на маркетинга, където психологически феномени се използват за постигане на комерсиални цели,“ добави още в „Най-добрите лекари“ д-р Красимир Шукерски.

Напредъкът в медицината предлага иновативни методи за лечение на депресия, тревожност и невродегенеративни заболявания като Паркинсон. Сред тях са транскраниалната магнитна стимулация (ТМС) и дълбоката мозъчна стимулация (ДМС).

„Тези техники ни позволяват да индуцираме електрически токове в определени зони на мозъка, което може да прекъсне патологични връзки и да възстанови баланса между мозъчните функции,“ обясни неврологът.

ТМС и ДМС намират приложение както при пациенти с двигателни нарушения, така и при емоционални състояния. Например, при пациенти с Паркинсон, стимулацията може да подобри моторната координация и способността за изпълнение на ежедневни задачи.

„Тези методи не са панацея, но представляват огромен напредък, особено в неврорехабилитацията. Те позволяват на пациента да възстанови самоконтрола и да поддържа стабилно състояние за дълъг период“, допълни лекарят.  

Болестите на Алцхаймер и Паркинсон, както и други невродегенеративни заболявания, остават основно предизвикателство за медицината. Специалистът отбеляз, че сходството в механизмите на мозъчна увреда между тези заболявания често затруднява точната диагностика.

„Изследванията върху хистологични и биомаркери показват, че пациентите с клинична картина на Паркинсонова болест често имат увреди, типични за Алцхаймер или други редки дегенеративни състояния,“ поясни д-р Шукерски.

Най-новите терапии включват технологии, които подобряват доставянето на медикаменти в организма, като удължават ефективността им и намаляват страничните ефекти.

„Тези методи могат значително да забавят прогресията на заболяванията и да осигурят на пациентите по-добро качество на живот,“ подчерта неврологът.

Физическата активност се смята за един от най-ефективните методи за профилактика на когнитивния спад и невродегенеративните заболявания.

„Редовната умерена активност – ходене, колоездене или дори леки упражнения – има реален ефект върху здравето на мозъка,“ казва специалистът.

Той предупреди обаче, че прекалената физическа активност не гарантира по-добро здраве.

„Екстремният спорт може да доведе до износване на ставите и други проблеми. Ключът е в баланса. Един активен начин на живот е достатъчен, за да поддържаме мозъка и сърцето в добро състояние“, коментира д-р Шукерски.

Неврофийдбек и други техники, базирани на пластичността на мозъка, намират все по-широко приложение при лечението на емоционални разстройства. Тези методи помагат на пациентите да регулират собствените си дисбаланси, но те трябва да бъдат използвани като допълнение към традиционната медицина. Те са особено ефективни при пациенти със „сиви“ състояния – гранични форми на тревожност и депресия, които не изискват медикаментозно лечение.

Интервюто на Искра Койчева с д-р Красимир Шукерски чуйте в звуковия файл.