
„Поредният локдаун оказа влияние върху взаимоотношенията между двойките, живеещи под един покрив. За жалост, при част от тях негативно, особено при тези, които отдавна са приели работата и контактите си извън дома като „патерици“ във връзката. Ако при първата вълна на Ковид-9 кратката почивка вкъщи се приемаше като екзотика, то после ограниченията и напрежението от последствията от пандемията, доведоха до по-сериозно обтягане. Това показа и проучване на немски учени, но днес реално наблюдавам и унас“.
Това коментира в рубриката „По-здрави с Дарик Югоизток“, любовният психотерапевт д-р Катя Пенева.
Според нея нетърпимостта и пасивната агресия в едно семейство, неизбежно води до негативни последствия. Наблюденията й се потвърждават още повече с денонощната телефонна линия, която с екип от специалисти обслужват. „Често хора звънят посред нощ с психосоматично изостряне и мисли, че загиват. Освен придружаващи заболявания, другата причина се явява именно пасивната агресия и нетърпимост между партньорите. Кризи, които стават по-сериозни в дългите часове между четири стени.
Очаквания от другия и напрежение след дълго „замитане под килима“
„На психолозите тази ситуация отдавна е известна, когато група от хора са затворени на едно място дълго време се получава напрежение, дори депресивни ситуации. В такива случаи трудно може да се види надеждата за отдушник в социалните контакти или работата извън дома. Преди 100 години тази семейна задруга е била част от обществото ни. Скорошни проучвания показват, че и днес над 40% от населението на България живее по подобен начин – няколко поколения в един дом. А сега си представете как тези хора не могат да работят навън, да излизат и да разчитат на алтернативни социални контакти. Стига се до ескалация на напрежение и срив при двойки, които до преди това са туширали проблеми, при това благодарение на социалните си контакти навън – работа, заведения, приятели. В един момент бягството е невъзможно“, коментира д-р Пенева. По думите й, точно тогава започват трудностите в локдаун.
„Защо изобщо съм с теб“ и крайни действия
Д-р Пенева вече се е сблъскала с не един подобен случай в практиката си. Тя твърди, че това се случва именно при двойки, които дълго са решавали проблемите помежду си, чрез външния свят. В един момент те не са семейство, а двама души, които нямат допирни точки и взаимна търпимост, но в условия локдаун са под един покрив.
„Мой клиент след мълчалива нетърпимост, в която с партньорката си отказват дори да стоят в обща стая, вземат решение за раздяла. Имат син, тийнейджър и двамата работят в момента от дома си. В крайна сметка решили да отложат развода за след 4 години, през които да имат паралелни връзки. Тук трябва да кажа, че да поканиш "трети човек" във връзката не е нещо, което се случва лесно.
Да имаш паралелна връзка е трудно, а изграждането на подобна паралелна връзка е още по-сложен процес.
Третият човек не чака пред вратата за да реши проблема ви, каза още д-р Катя Пенева. Според нея е редно хората да са наясно, че конфликтите са нещо неизбежно. Важното е как подхождаш, когато те почукат на вратата. „Ако човек се настройва непрекъснато срещу другия дори само мислено, това ще рефлектира върху взаимоотношенията. Тази енергия се усеща от другия. Още повече, ако с такава нагласа се влезе в конфликт. Така се стига до пасивната агресия, в която и двамата мълчат в непоносимост помежду си. Трудно е дори да започнат в един момент спор, защото се страхуват от изблика на тези негативни чувства“, допълва специалистът.
Взаимоотношенията се изграждат с комуникация
Тя е категорична, че в стабилните двойки конфликтът е конструктивен и води до добри резултати. Но започва от начина, по който гледаш на другия. „Когато мисълта ти е в посока, уважение към партньора, колко държиш на него и желание да продължиш с него, променя атмосферата и посоката на комуникацията, дори и тя да е тръгнала от конфликт. Разговорът е много важен.
Мъжете плачат повече от жените,
сочат наблюденията от практиката на специалиста. Според нея това се наблюдава до голяма степен при по-младите мъже. „За съжаление, мъжете повече се оплакват, но основата на това поведение произтича от една тенденция -
липсва готовност и съзнаие за поемането на отговорност,
споделя д-р Катя Пенева. Цялото интервю с нея, чуйте в звуковия файл: