Д-р Илия Крачунов, д.м. е водещ специалист по пулмология и началник на отделението по пневмология и фтизиатрия в МБАЛ ,Сърце и Мозък’, Плевен. Член е на Европейското респираторно общество, Българското дружество по белодробни болести, Българското дружество по сомнология. Има защитена докторска теза по пневмология и фтизиатрия и присъдена научна степен Доктор по медицина.
Експертизата му е в областта на интервенционална бронхология, торакална ехография, изследване на нарушенията на съня, функционална диагностика на белите дробове. Д-р Крачунов е един от малкото специалисти в страната, които се занимават с лечение на сънна апнея.
На 20 ноември, по случай Световния ден за борба с ХОББ, лекарите от отделение по пневмология и фтизиатрия на МБАЛ ,Сърце и Мозък‘ Плевен проведоха скрининг със спирометрия сред рискови групи от населението. Екип от специалисти изследва мъже и жени през целия ден във фоайето на болницата.
„Изследвани бяха 50 души на средна възраст 54 г. – едва 30% бяха мъже, а 70% - жени. Пушачи и бивши пушачи са 80% от участвалите. Сред пушачите 42,5% са пропушили преди 18 - годишна възраст. Средна възраст, на която са започнали, е 20 г. Една трета от пушачите (35%) са се отказали от тютюнопушенето на средна възраст от 47 г. Повечето пушачи не искат да пушат – 67,5%. Средното количество изпушени цигари за ден е 15“, анализира резултатите д-р Илия Крачунов, д.м., началник на отделението по пулмология.
Освен тютюнопушенето, друг голям фактор в развитието на ХОББ са професионалните вредности и мръсния въздух, както у дома, така и на работното място. Голяма част от анкетираните са работили във увреждаща здравето среда - 64%.
Различни са мотивите на хората, които днес пожелаха да изследват функцията на белите си дробове. Честотата на оплакванията сред участниците е както следва: кашлица 62%, храчки 52%, задух 40% и свирене в гърдите – 28%.
Според анализа на специалистите, 8% от изследваните отговарят спирометрично на ХОББ, а други 24% са в сивата зона на вероятен ранен ХОББ и подлежат на допълнителни изследвания.
„Целта на скрининга бе от една страна да се открият най-ранните изменения в началото на болестта при пациенти, праминали през скрининга, а от друга да се даде гласност за цената, която плащаме всички ние като общество за една напълно предотвратима и лечима болест като ХОББ. Въпреки, че е трета водеща причина за смърт в света, често е подценявана и от лекарите и от пациентите по отношение придържането към терапията. Едва 40% от пациентите с ХОББ се придържат редовно към назначената им терапия. За сравнение този процент е 80% при захарният диабет и достига 100% при артериалната хирептония. Затова смятам, че трябва да се даде повече информация на пациентите за вредите, които нанася ХОББ върху здравето им“, информира д-р Крачунов.
Изключително важен за ранното откриване на болестта сред рисковите групи е скринингът със спирометрия. По този начин пациентите могат отрано да започнат терапия, да бъдат мотивирани да се откажат от тютюнопушенето и да променят начина си на живот. Ключово място в този процес заемат както проследяването на прогреса и евентуалното обостряне на болестта, така и умелото навигиране на лечебния процес.
Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е третата водеща причина за смърт в света. Тя е хронично прогресиращо заболяване, което води до задух, кашлица и храчки. В основата на заболяването са хронично възпаление на дихателните пътища (хроничен бронхит) и унищожаване на тъканта на белия дроб, която се замества с въздух (емфизем).
ХОББ не е само локално възпаление. Освен бронхите, възпалени са съдовете на белия дроб, и по кръвен път възпалението обхваща целия организъм (системно възпаление). Изява на това възпаление са загубата на мускулна маса, повишен риск от инфаркт, инсулт и хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК), захарен диабет и др.
В крайните стадии на болестта, дихателната мускулатура се уморява да пренася въздух по стеснените бронхи и се развива хронична дихателна недостатъчност. Пациентите имат нужда от допълнителен прием на кислород, като са приковани за 15 и повече часа на денонощие към източник на кислород. Инвалидизират се тежко и изпитват трудност в ежедневните грижи за себе си като миене и обличане. Често пациентите изпадат в тежка депресия и имат нужда от грижи от околните. А елементарни действия като пазаруване, изискват огромни усилия.
Лечението на болестта е трудно и продължава до живот. Основните му цели са да облекчи симптомите и да намали обострянията на ХОББ. Спирането на прогреса на заболяването е трудно постижимо. Разработват се и нови биологични медикаменти, но за сега единственото признато средство, което забавя болестта, е преустановяване на тютюнопушенето.
