Доротея Люцканова, която наскоро защити научна степен „доктор“ в професионално направление „Музикално и танцово изкуство“ към Нов български университет, разказа в студиото на Дарик радио в Плевен за 4-годишния си труд, довел до титлата която самата тя каза, че не е някаква самоцел, а е резултат от схващането й, че човек никога не трябва да спира да се развива в професионално отношение.
„Това е короната на един мой четиригодишен труд”, каза тя.
Доротея Люцканова е преподавател по „Поп и джаз пеене“ в НУИ „Панайот Пипков“ – Плевен и е управител на Музикален център „Дори Диос“ – Плевен, в който също преподава поп и джаз пеене.
В работата си, тя прилага всички натрупани практически и теоретични знания, които притежава на базата на многогодишен опит като пряк изпълнител на сцена.
Предлагаме подробна информация за работата с мутиращите гласове, както и повече по темата: "Защо не трябва да се спира пеенето по време на мутация?".
Какво е мутация на гласа, причини за нейната поява.
Преди да разгледам мутацията в частност и нейното влияние върху гласовото развитие на децата, ще се спра по-детайлно върху периода на съзряване-юношеството. Това е един необикновен отрязък от живота на подрастващите, качествено различен както от детството, така и от зрелостта, в който те постепенно се самоосъзнават като юноши. Период на съмнения, на стремления и мечти, депресивни състояния без видима причина, смяна на настроенията, безсъние и остра чувствителност към заобикалящата ги действителност. Разбира се, недотам адекватното поведение на подрастващите и съпътстващата ги физическа трансформация до неотдавна се обясняваше с половите хормони и промяната в тяхната концентрация с настъпването на пубертета. Но ако разглеждаме процеса на съзряване само от гледна точка на „бушуващите хормони“, то пълната картина на промяната няма да следва закона за причинно-следствената връзка. Това, което в последно време беше добавено като научно откритие към теорията за влиянието на половите хормони през пубертета, е различността на тинейджърския мозък от този на възрастните. Той продължава да се развива и изгражда сложни невронни връзки между отделните зони в двете полукълба. В книгата си „Тинейджърският мозък“ проф. д-р Франсис Йенсен8 споделя – „Съзряването на мозъка протича отзад напред и в юношеството фронталния лоб е най-слабо развит, с най-рехава мрежа от връзки“. Точно там е зоната, която отговаря за „изпълнителската“ функция на мозъка, преценка на рисковете, самоосъзнаването, абстрактно мислене, планиране и контрола на импулсите. Връзките от и към фронталния лоб са най-сложните и последни съзряват. Затова подрастващите в този период са разсеяни, неорганизирани, сънливи, импулсивни и често вземащи неадекватни решения.
Да се върнем на темата с хормоните. Общо физиологичните процеси в човешкия организъм се регулират от две основни системи – ендокринната и нервната система. „Ендокринната регулация се осъществява с помощта на биологично активни вещества, секретирани от жлезите с вътрешна секреция и наречени хормони от големия английски физиолог Старлинг в началото на ХХ век“9. Научно е доказано, че основните полови хормони – тестостерон, естроген и прогестерон, отключват физическите промени в юношите като удебеляване на гласа и поникване на лицево окосмяване при момчетата и развитие на гърди и начало на менструация при момичета. Тези хормони съществуват и при двата пола по време на детството. С началото на пубертета – (за момичетата между 7-13 години и 9-15 при момчетата), концентрацията им се променя драстично. Освен това нивата на половите хормони въздействат на определени структури в мозъка като амигдалата, която контролира агресивността и страха, и е свързана със сексуалното и емоционално поведение. Това обяснява избухливостта на подрастващите в този период. И така от една страна, детският организъм е разтърсен от драматичните нива на половите хормони, а от друга – от неспособността на юношеския мозък да контролира телесните реакции по отношение на тези нови вещества.
Промяната в гласа е един от съпътстващите процеси през пубертета и се нарича мутация. Както бе посочено по-горе, мъжките и женски полови хормони, съответно тестостерон, естрогени и прогестерон оказват сигнификантно влияние върху гласа и бележат периода на мутация при момчетата и момичетата. Например в по-общ план при момичетата поради цикличното месечно преобладаване на хормона прогестерон, който има релаксиращ лигаментите и мускулите ефект, се постига по-плавното протичане на промените в ларинкса в сравнение с момчетата. При последните се наблюдава рязко покачване на нивото на тестостерона и релативно понижаване на женските полови хормони, което резултира в ригидност на ларингеалния апарат. Това обяснява появата на т.н „киксове“ или прескачания в гласа на момчетата.
Самата мутация протича на периоди. Периодът непосредствено преди мутацията, който трае няколко месеца (3-4), се познава по това, че децата нямат желание да пеят и доста бързо се изморяват, особено ако става въпрос за пеене във висока теситура. Тези промени в началото едва се забелязват, върху тях ни обръща внимание само несигурността в интонацията. Същинският период на мутация се характеризира с умора, пресипналост, тремолиране на гласа, съкращаване на регистъра, а също и „прескачане“ от един регистър в друг като последица от дисбаланса на мускулатурата в ларинкса и диспропорцията в размерите на хрущялите. Гласовите гънки, които у дете на 12-13 години са големи 6-8 мм, растат и достигат при женския глас до 14-20 мм, а при мъжкия до 20-27 мм. Oсвен това гласовите гънки нараствайки на дължина не се променят на ширина, тъй като ларинксът нараства по-бързо по дължината си, а не напречно. Резонаторните кухини изостават от растежа на ларинкса, а епиглотисът често и при юношите остава с детски размери. Следмутационният период не бива да се подценява. Всичко, което е съхранено и променено като вокални навици в домутационния и същинския мутационен период, сега търпи надграждане и развитие. Младите променени гласове са все още неукрепнали и се нуждаят от стабилната подкрепа и разбиране на вокалния педагог.
По мои наблюдения и в съгласие със световните изследвания мутацията при момчетата и момичетата обхваща периода между 13 и 15- годишна възраст. Разбира се, винаги има и изключения. Новоприетите ученици в паралелката по поп и джаз пеене са с хрипливи гласове, ограничен диапазон, липса на контрол над мускулатурата на ларинкса и тази на торса. Емоционалната нестабилност продължава и в следващите две години. Обикновено юношите започват да се стабилизират психически в края на 10 и началото на 11. клас. Стават по-осъзнати, по-решителни, по-активни в действията си и участват като пълноценни партньори в часовете по вокална подготовка. Боравят добре с вокалната терминология, имат частичен по- добър контрол над мускулатурата на торса и ларинкса. Участват адекватно в избора на песенен материал както в жанрово, така и в техническо отношение.
Защо не трябва да се спира пеенето по време на мутация?
Всички интервюирани от мен колеги вокални педагози (с малки изключения – предимно преподавателите по класическо пеене) са на мнение, че вокалната работа през мутационния период не трябва да спира. С известни предубеждения са колегите преподаващи класическо пеене и това е разбираемо. Предвид бързото нарастване на хрущялите и все още персистиращата флексибилност, последните остават моделируеми под въздействието на мускулните съкращения. С други думи казано, водата дълбаейки твърдата скала моделира с течение на времето разнообразие от форми. По същия начин силата на тренираните мускули довежда до тракция в мястото на захващане за хрущяла и промяна във формата му. Това само по себе си позволява при правилна тренировка на мускулите, постигната чрез правилна техника, методика на обучение и постоянство да се съхранят до голяма степен параметрите на променящите се хрущяли при началото на мутационния процес. Това ще доведе до по-голяма стабилност при звукоизвличането и изграждане на вътрешен усет при работата с вокалната мускулатура.
