С тържествен молебен в катедралния храм „Света Богородица“, отслужен от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, започна официалното честване на 139-ата годишнина от Съединението на България и Празник на Пловдив.

На празничната служба присъстваха кметът на Пловдив Костадин Димитров, областният управител проф. д-р Христина Янчева, председателят на Общинския съвет Атанас Узунов, командирът на Съвместното командване на специалните операции генерал-майор Явор Матеев, депутати, духовенство и граждани.

„Днес България има най-силна нужда от уроците на нашите предци в името на националната цел – обединена и просперираща България. Именно заради нея пловдивчани са се отказали от възможността градът ни да бъде столица на България. Това е горда, достойна и благородна постъпка, вдъхновена от общата кауза - единението на Отечеството ни“, заяви кметът и честити на всички Съединението на България и Празника на Пловдив.

„Нашият богоспасяем град винаги е давал на България – дал е по-голямата част от българското Възраждане, първите български народни училища, първите книгоиздателства, честването на празника на Светите равноапостоли братята Кирил и Методий, началото на борбата за църковна независимост, десетки и стотици хора на духа. Пловдив е дал на България Съединението. То е извоювано в Пловдив, благодарение на усилията на пловдивчани, на техния устрем, жертви и копнеж да видят общото ни Отечество по-голямо и по-силно“, каза в словото си митрополит Николай.

След молебена официалните лица присъстваха на полагане на венци и цветя пред паметника на Гаврил Кръстевич в двора на храма, пред паметната плоча на майор Райчо Николов до площад „Римски стадион“ и пред паметника на Захари Стоянов в Градската градина.

Честванията за Съединението на България продължиха с празнични концерти, възстановка на събитията от 6 септември 1885 година и представяне на изложбата „Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“ в зала „Съединение“ на Регионалния исторически музей.

Кулминацията на тържествата беше в 20.30 часа на площад „Съединение“, където се състоя тържествена заря-проверка, на която присъстваха и президентът Румен Радев, служебният министър-председател Димитър Главчев и председателят на Народното събрание Рая Назарян.

"За мен е чест на тази паметна дата да бъда в хилядолетния Пловдив, където вече 139 години продължава да отеква ехото от историческия акт на Съединението – най-вдъхновяващият епизод на българската политическа дързост.

На 6 септември 1885 г. над пловдивския конак за първи път се развяха цветовете на българското знаме, за да оповестят обединението на Княжество България и Източна Румелия. Дело, сътворено с волята и единомислието на будните хора от всички краища на българските земи, на офицерите и войската, на държавниците, на политическите и духовните водачи.

Днес отдаваме дължимото на това забележително поколение светли личности, които без да се съобразяват с великите сили, със силата на своя идеал пометоха границите на една историческа несправедливост. На онези, според думите на един западноевропейски очевидец, които се бяха наели на леко сърце да правят световна история. Които без колебание защитиха своето Съединение и пред великите сили, и по бойните полета на Драгоман и Сливница, водени от вярата, че когато правото е на твоя страна, то се защитава неотклонно и докрай. Поколение, което ни даде урок, че политици и граждани могат да се възприемат и действат като творци на историята, а не като нейни безпомощни заложници.

Днес търсим гордост в миналото и често забравяме и загърбваме своя дълг към настоящето и бъдещето, хлъзгаме се по пътя на разединението и безверието. Но нека е ясно, че нихилизмът не е изход. Изходът е в преоткриването на този стар урок от 1885 г. В гражданската преоценка и личната отговорност на всеки от нас. В способността ни като общество да се разделим с беззаконието и арогантността, със страха и апатията и с всичко, което тежи и спира нацията в нейното развитие напред, за да можем да изпълним заветите на тези, които посветиха живота си на това свято дело - Съединението.

И нека, когато дойде и нашето време и когато самите ние се изправим пред взискателния взор на потомците, да можем с лекотата на изпълнения дълг да повторим думите на министър-председателя Петко Каравелов: „Ние извършихме това, което можахме и колкото можехме. Вървяхме с народа... и сега, без да се срамим от никого, можем да чакаме със спокойствие съда на историята. Поклон пред радетелите на Съединението!", заяви държавният глава.