Велико Търново днес ще бъде център на тържествата, посветени на 117 години от обявяването на Независимостта на България, а в честването на празника ще участва председателят на Народното събрание Наталия Киселова.

С тържествена литургия в църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново започна честването на 117-та годишнина от обявяването на Независимостта на България.

Присъства председателят на Народното събрание Наталия Киселова. Тя каза, че днешният ден е много важен за държавата да придобие самостоятелен облик. Въпросът за независимостта, освен личностно себеусещане, е българската държава да постави по един категоричен начин своите интереси и да се бори за тях, допълни Киселова. Кметът на Велико Търново Даниел Панов каза, че предците са ни завещали да имаме независима и свободна България, която ние трябва да надграждаме, за да осигурим по-добро бъдеще за децата, затова е важно да има обединение, а не разединение.

По традиция тържественият ден започна в историческия храм, където, след пристигането си на гара „Трапезица“, княз Фердинанд прочита манифеста за обявяване на Независимостта на 22 септември 1908 година, заедно с министрите от кабинета на премиера Александър Малинов. Възстановката на историческия акт и прочитането на манифеста бяха включени в тържество.

В манифеста се казва "Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска. Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, прогласявам съединената на 6 септември 1885 година България за Независимо българско царство".

След прочитането на манифеста бе извършен водосвет на бойното знаме на НВУ „Васил Левски”, както и на знамената на държавни и общински институции, учебни заведения и неправителствени организации.

Церемонията продължи с издигане на националното знаме на Република България в крепостта „Царевец“, след което гостите и участниците в тържествата поднесоха венци и цветя на Пирамидата на Независимостта, където манифестът е бил прочетен отново. По традиция във Велико Търново на този ден се провежда и шествие с участниците в церемонията, гражданите и гостите на Велико Търново до центъра на града. 

Довечера председателят на Народното събрание ще приеме рапорта на командващия тържествената заря-проверка на площад „Цар Асен І”. 

София отбеляза 117 години от обявяването на независимостта на България със събитие от 11:00 ч. пред паметник „Независимостта на България" на площад „Княз Александър I" в София.

22 септември е официален празник. Обявен с решение на 38-ото Народно събрание от 10 септември 1998 г. Празникът се отбелязва по стар стил. Годишнина от обявяването (1908) в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново (дн. Велико Търново) от княз Фердинанд I с манифест на независимостта на Княжество България, като по този начин е отхвърлена нейната васална зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския конгрес (13 юни-13 юли 1878). България е обявена за царство, а княз Фердинанд I приема титлата "цар на българите".

След тържествен молебен в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново (дн. Велико Търново) княз Фердинанд I обявява с манифест независимостта на Княжество България, като по този начин е отхвърлена нейната васална зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския конгрес (1 юли 1878). България е обявена за царство, а княз Фердинанд I приема титлата "цар на българите".  След обявяването на независимостта България получава дипломатическата подкрепа на Австро-Унгария. На 3 март 1909 г. в Санкт Петербург е  подписан Руско-турски протокол, с който се уреждат финансовите въпроси на България, възникнали  след обявяването на независимостта. На 6 април 1909 г. е подписан и Руско-български протокол, според който Русия опрощава на Османската империя военните й задължения, останали от Руско-турската освободителна война (1877-1878). Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към България, а България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години на 82 млн. франка. Същия ден в Цариград е подписан Българо-турски протокол, с който Османската империя признава независимостта на българската държава и се отказва от каквито и да било материални искания спрямо България. На 7 април 1909 г. правителствата на Сърбия и Черна гора признават независимостта на България, а на 9 април 1909 г. - Великобритания и Франция.